Хари седна на края на леглото ми, за да ме изчака да се изкъпя и да се преоблека в банята. Реших да облека къси панталонки и тениска, заради горещото време беше почти невъзможно да си носи нещо друго. Събрах цялата си коса и я вързах назад.
- Знаеш, че все още нямам против да се преобличаш тук. – чух дрезгавия глас на Хари през вратата.
- Все още няма да се случи. – отвърнах.
Чух го да се смее.
- О, хайде Бу. Вече съм те виждал гола.
Изчервих се при думите му, нямаше как да съм забравила за това. Прекарах малко време в трудно мислене не върху нещо друго, ами върху начинът, по който големите му ръце ме докосваха. Пръстите му, устните, езикът. Никога не бях преживявала нещо толкова изумително, колкото онази нощ. Бях откъсната от мислите си при почукване на вратата.
- Бу – пледира Хари през дървената врата.
Отключих вратата, за да намеря Хари облегнат на рамката. Самодоволна усмивка се беше настанила на красивото му лице; тъмните къдрици падаха по челото му, докато зелените ме очи ме сканираха отгоре до долу.
- По дяволите, облякла си се. – подразни се той.
Погледнах в страни от него, приключвайки с връзването на косата си в огледалото, когато почувствах топлите му ръце на задната част на бедрата ми. Дългите му пръсти повдигнаха леко тениската ми нагоре, с върха на пръстите си премина по изтръпналата ми кожа.
- Но винаги можем да променим това. – прошепна той.
Дълбокият смях на Хари изпълни стаята, докато аз избутах ръцете му.
- Хайде. – задърпах го навън от банята.
* * *
Пръстите ни бяха преплетени, докато вървяхме през парка. Слънцето залязваше, децата играеха на криеница на спортната площадка. Очите ми паднаха върху група от момчета, играещи футбол. Не можех да разбера как можеха да спринтират нагоре надолу по тревата при такова време. Дори само да гледам към тях ми ставаше горещо.
Почти не повярвах, когато за секунда бегло спрях погледа си върху едно от момчетата. Джейк. Молех се Хари да не го е видял и опитах да тръгнем в друга посока, но беше прекалено късно.
- Нали така, Любов? – Джейк извика към мен.
Главата на Хари се обърна по посока на гласа. Ръката му стисна моята и ме придърпа към себе си. Гледах как зелените му очи ставаха невъзможно тъмни, веждите му се намръщиха. Ръцете ми се притиснаха в гърдите на Хари, когато той се опита ядосано да пристъпи напред.
- Хари, спри. Не може да решаваш всичко с насилие. Знам, че си по–умен от него. – предявих аз.
- Бу, върви и ме изчакай някъде там. – каза той, без да ме погледне.
- Не.
Хари погледна надолу към мен, раздразнение се изписа по чертите на лицето му. Големите му ръце обхванаха китките ми, докато се опитваше да ме избута зад себе си. Но аз не се съгласих, отскубвайки се от хватката му.
- Виж всички тези деца тук. Знам, че не искаш да ги изплашиш. Прости помисли за секунда какво правиш.
Блестящите зелени очи на Хари се заключиха върху мен, беше принуден да осъзнае, че бяхме в парк пълен с деца по средата на деня. Не беше нито мястото нито времето, да започва каквото и да било с Джейк.
- Стой тук. – сръчках го в гърдите.
Можех да се обзаложа, че щеше да се възпротиви; Повлякох го към пейката и натъкнах раменете му, за до го накарам да седне.
- Моля те, остани тук.
Дишането му беше дълбоко, гръдният му кош се повдигаше и падаше тежко. Хари не помръдваше, докато аз извървях къса дистанция, за да застана пред Джейк, който се подсмихваше насреща ми. Изрита топката обратно към един от неговите приятели. Намигна ми с дясното си око, преди да се обърне кикотейки се към Хари. Обърнах се, за до го видя да се изправя, челюстта му се стегна и ръцете му се стиснаха в юмруци.
- Моля те, недей. - измърморих към него. Въздишка се изплъзна от устните му, когато спря на място.
- Явно държиш Хаз доста изкъсо. Не мислех, че някой може да осъществи толкова голям контрол върху него. – Той направи пауза, навеждайки се леко към мен. – Трябва да си удивителна в леглото. – прошепна той.
Отвърнах му със звук на отвращение.
- Ако отново се приближиш до Хари или до мен ще отида в полицията и ще им разкажа,че се опита да ме изнасилиш зад клуба онази вечер. Разбра ли? – казах му строго.
Тревога премина през очите му, преди той да я премахне и да се засмее.
- Мисля, че си забравила какво малкият ти приятел направи онази вечер. Сигурен съм, че на ченгетата ще им хареса да разберат от къде получих тези белези.
- Самозащита. Хари защити от теб. И както и да е, на кого си мислиш, че полицията ще повярва? – пристъпих по–близо – На мен или на теб?
Думите ми заличиха самодоволната усмивка от лицето му. Извъртях се, за да си тръгна, преди Джейк да проговори.
- Хари е достоен за теб. Кучка. – наруга той.
Стиснах силно очи, преди бързо да се обърна обратно към него. Джейк ми се хилеше, мислейки си, че коментарът му ме е засегнал. Той не беше подготвен, за това което направих секунда по–късно. Ръката ми хвана здраво рамото му, коляното ми се засили право в чатала му. Болка се изписа на лицето му.
- Мамка му. – Джейк прецеди през зъби, докато се приведе.
Ръцете му прикриваха пулсиращото място, дори няколко от неговите приятели правеха иронични коментари по негов адрес. Обърнах се и видя как Хари се подсмихваше към мен. Той започна да се смее, когато аз пристъпих по–близо.
- Мисля, че каза, че насилието не е решение.
- Казах, но малкия никаквец (не исках да го превеждам по друг начин :D :X :D) си го заслужи. – отбелязах аз.
Хари все още се смееше, когато ръката ми обгърна задната част на врата му, придърпвайки го към мен. Устните ни силно се притиснаха, докато почувствах как ръцете му се увиват около талията ми, задържайки телата ни по–близо едно към друго. Стенанията на Хари вибрираха в гърдите му, а езикът му ги изпращаше към устата ми. Леко изписках, когато големите му ръце сграбчиха бедрата ми, повдигнаха ме към раменете му и ме понесе в обратната посока през тревата.
- Хайде, Любов. – Дълбоко се изсмя Хари.
* * *
Главата на Хари си почиваше в скута ми, докато аз си играех с меките му къдрици. Бяхме седнали под едно дърво, на сянка и далеч от жегата. Забелязах че на Хари му харесваше да сресвам косата му с пръсти, ноктите ми леко почесваха скалпа му. Мислех, че е заспал преди да чуя дрезгавия му глас.
- Бу.
- Мхм.
- Къде е баща ти?
Изчаках за секунда, спирайки действията си върху косата на Хари, преди да продължа. Въпросът му ме хвана неподготвена.
- Бу?
- Аз, ъмм...
Той измести тялото си, повдигна глава от скута ми и седна пред мен. Засмях се на разчорлените му къдрици, преди той да ги разроши и да ги прибере на страна.
- Т–той почина, когато бях на 11. – направих пауза и погледнах надолу към ръцете си. – В автомобилна катастрофа. – проговорих тихо.
Неговата голяма ръка се протегна към мен, сякаш поглъщайки моята.
- Съжалявам. – прошепна той.
Повдигнах глава, за до погледна към лицето му, зелените му очи бяха изпълнени от тревога, докато се взираше в мен. Дадох му нерешителна усмивка, преди той да разтвори ръце за мен. Усещане за сигурност ме заля,когато Хари ме придърпа към него, за да легнем на тревата. Чувствах се защитена. Устните му нежно целунаха главата ми.
- Обичала си го. – Хари започна тихо.
- Ммм. – изтананиках срещу гърдите му.
Стояхме тихо за кратко, върхът на пръстите на Хари минаваше по топлата ми кожа. Следобедната светлина постепенно избледняваше, докато стояхме проснати на тревата. Допирът на Хари си премести нагоре по гърба ми.
- Харесвам косата ти, когато е пусната. – прошепна той.
Не възразих, когато той леко издърпа ластика от косата ми. Тъмната й дължина се разнесе по раменете ми. Дългите пръсти на Хари я разресваха.
- Така е по–добре.
Сложих ръка на гърдите му, повдигайки се леко, за да оставя целувка на бузата му. Но той извъртя глава в последната секунда, устните ни се свързаха в продължителна целувка. Трапчинките му се появиха, докато се отдръпвах, усмивка се разля по лицето на Хари.
- Хей. - игриво ударих ръката му.
- Красавице.