*ГТ Джесика*
- Да, господине. - каза лекарката и излезе от стаята, а аз и Камерън останахме сами. Видях тъгата в очите му и, въпреки болките по цялото си тяло, се протегнах към него и го прегърнах. Чувстваше се виновен за смъртта на детето ни.
- Съжалявам, Джес.. - прошепна и зарови глава в болничните чаршафи.
- Камерън.. ти не си виновен. - казах, в опит да го успокоя, тъй като изпитвах същата болка като него - да изгубиш най-милото си, а именно рожбата си.
- Напротив, Джес.. - извика през сълзи и започна да подсмърча. - Аз.. аз го убих, разбираш ли? Убих детето си!
- Не си го убил, Камерън, никой не е виновен.. - обвих ръцете си около него и го притиснах силно към себе си. Той легна до мен на леглото и дълго останахме прегърнати. Баща ми прекъсна моментът, влизайки шумно в стаята.
- О, Джес, ти си будна! Как си, имаш ли нужда от нещо? - попита и постави длани върху зачервените ми бузи. Наведе се към мен и грижовно целуна челото ми. Камерън се смути и стана от леглото, след което седна на стола до мен.
- Кога ще ни изпишат? - попитах.
- Поне седмица, мила, погледни се. Та ти едва се движиш. - отвърна татко, след което седна на изпокъсаното канапе в стаята.
*две седмици по-късно*
- Няма да ме хванееш!
- Напротив, Джес! - извика Камерън, прескачайки няколко стъпала наведнъж. Цялата къща кънтеше от виковете на двама ни.
- Не! - изпищях задъхано, усещайки ръката му върху глезена ми. Тупнах на земята, а той се приближи към мен, приклещи ме с ръце и се усмихна.
- Хванах те. - каза весело, след което се наведе и впи устните си в моите. Лека усмивка се изписа на лицето ми. Използвах момента му на слабост и се изтръгнах от хватката му, след което се затичах към спалнята си.
- Хвани ме дее.. - извиках заядливо и се изкисках. Той се надигна и тръгна след мен. Влязох в стаята си и тръшнах вратата под носа му. Той я бутна и ме погледна сърдито, а след това дойде до мен и ме обгърна с ръце, захапвайки врата ми. Изстенах тихо, докато той отлепяше устните си от току-що направената смучка.
- Това ли е наказанието ми? - попитах и се усмихнах лукаво, а той се наведе към мен и прошепна в ухото ми:
- Не.. то тепърва предстои.
- Ах, тии.. - присвих очи и сбръчках устни, след което се завъртях с очи към него и, надигайки се на пръсти, го целунах. Той ме притисна към леглото, след което ме бутна върху него и легна върху мен.
- Сега ще видиш ти.. - прошепна, залепяйки меките си, топли устни върху настръхналата ми кожа.
- Баща ми ще си дойде до половин час.. - прошепнах между целувките.
- Устройва ме. - отвърна, подухвайки върху поредното лилаво петно на врата ми. Протегна ръцете си и свали бавно тениската ми, а аз се заех с неговата. Последваха дънките му и късите ми шортички, след което останахме само по бельо. Устните му зашаваха по стомаха ми, слизайки все по-надолу и по-надолу. Когато и двамата останахме чисто голи и единственото, което прикриваше телата ни, бе тънко одеялце, започна интересната част. Минавайки през пъпа ми стигна до най-чувствителното ми място, впи устните си и зашава с език. Тихо изстенах и се опитах да избутам главата му, но той продължи със заниманието си.
- А-ауч.. - изстенах, а той прекъсна и се надигна, заставайки с лице към мен. След като кимнах с глава, в знак, че съм готова, той бавно го вкара, карайки ме тихо да изпъшкам.
Леглото се клатеше и скърцаше, потните ни тела се триеха едно в друго, а през устните ни излизаха тихи стонове.
- Джеес, вкъщи съм. - чух вика на баща ми от долния етаж, както и стъпките му, които все повече се приближаваха към моята стаята.
- Бързо.. обличай се. - прошепнах, избутвайки мокрото тяло на момчето, стоящо върху мен. Станах и облякох бельото си, после тениската и шортичките си. Погледнах към Камерън, който също беше готов. В този момент татко отвори вратата и нахлу в стаята.
- Какво правите? - попита, поглеждайки подозрително към мен.
- Ъмм.. ниее.. такова..- казахме аз и Кам в един глас. - Го-гонихме се из стаята. За това сме потни.. - отвърнах, надявайки се да се върже. Той кимна с глава.
- Слезте долу, имам изненада. - продума, а ние го последвахме.
+++++++++++++
Еето я и новата част, сладури ❤ Най-накрая вкарах дългоочаквания смут :д Та, дано ви хареса, че от три дена я мъдря тая част 😂
Благодаря ви за всички мили коментари, вотове и гледания! ❤ Не съм от хората, които качват новите глави срещу определен брой вотове, който му харесва - вотва, който не - не, няма смисъл да ви карам на сила 😋❤
Ако все още не сте разбрали, качвам през ден, но понякога се бавя, тъй като доста често нямам никаква идея как да продължа и какво да напиша и се случва да пренаписвам една глава по 2-3 пъти 😃 Надявам се усилията да си заслужават 😺☺
Обичам ви 💓