Loving my classmate 🔞

(6) - Астма или глупост

Майлс

По дяволите.

Не съм си представял да стигна до там да не мога да се прибера у дома от напрежение в слабините, но ето, че има и такива дни.

Оставям раницата си на пода и свалям дрехите си, поставяйки ги в едно от шкафчетата в съблекалните. С три широки крачки се озовавам в душ кабините и избирам произволна, преди да завъртя кранчето.

Ръката ми се спуска надолу и поема твърдата ерекция, повтаряйки познатите движения. Опитвам се да изпразня не само тялото, но и проклетият си ум, защото там е абсолютен хаос. Дъхът ми излиза накъсано докато възбудата кара кръвта ми да кипи във вените. Отпускам чело на свободната си ръка и ниско ръмжене на удоволствие напуска устните ми.

Ако продължавам така след известно време сигурно ще свърша, но такъв късмет за Майлс Конрад би било екзорсизъм на лоша карма.

Познат глас долита от вратата:

— Ъъъ, Майлс? Добре ли си?

* * *

Шай

— Шай?!

Дълбокото му ръмжене от преди секунди ме обърка. От стоновете които чух преди това и бързината с която се озова в кабинките се притесних да не е астматик, но колкото по-близо до вратата пристъпвам, толкова повече осъзнавам, че съм направила засрамваща грешка.

— Аз... ъм, притесних се и реших да те последвам. Всичко наред ли е?

Стоя с очи забити в пода и лице, толкова горещо от срам, че си представям как кожата ми всеки момент ще пламне.

Разбира се, че е наред. Майлс просто е дошъл да мастурбира в салона!

Тъй като той продължава да мълчи и да прави положението по-неловко от всякога, пристъпвам към изхода. Беше грешка да го следвам и ако остана тук съвсем ще го отблъсна.

— Тръгвам си, окей? — провиквам се за да го успокоя и го оставям сам, затръшвайки вратата за ми повярва.

Ходя бавно към колата си и когато вадя ключовете ги опускам с проклетите си треперещи пръсти.

Майлс мастурбираше.

Навеждам се да ги вдигна, а когато се изправям виждам Лий да се опира на капака.

— Остави сдуханяка, отговорник. Не ти трябва са се забъркваш с този наркоман.

— Той не е наркоман — мръщя се отваряйки вратата на старата Берта. — Мръдни се от там, Лий, или ще те нараня без да искам.

— Заплашваш ли ме?

Зяпам го като луд.

— Не? Колата просто ще то прекълца пръстите, ако не се свиеш.

— Тогава не пали.

Седнала съм на шофьорското място, но поведението на Лий ме кара да забавя тръгването. Оставям раницата на седалката до мен и вдигам стъклото на прозореца, клатейки глава. Когато двигателят изръмжава му казвам с устни да се отдръпне и натискам предупредително класкона.

Лий ми сочи среден пръст преди да се отправи на някъде, но не и преди да направи физиономия на дрогирана маймуна, а пръстите му да се престорят, че държат спринцовка над сгъвката на ръката.

Затварям очи и се правя, че не съм го видяла, преди да подкарам Берта към вкъщи, където цял следобед лежа в леглото си и отказвам да изляза от стаята, а вечерта, когато виждам, че CORPSE е качил нов клип надявам слухалките и заспивам с гласа му.

Този път обаче освен смеха му, под спуснатите ми келапчи изникват лешникови полу-затворени очи и черни рошави къдрици.

коментирай / гласувай
to save me