Loving my classmate 🔞

(36) - Майната му на всичко

(!) — вулгарен език

Майлс

Очите ми претърсват коридора безуспешно. Главата ми бучи от напрежение сякаш ще се пръсне — може би от липсата на кафе. Да, това трябва да е причината за конвулсивното потръпване на пръстите ми докато бутам вратата в края на коридора и слънцето ме заслепява.

Къде е?

Не може да се е изправила в пространството. Това не е научнофантастичен филм в който някой има супер сили и аз съм онзи, който се опитва да разбере какви са. Това е Отговорникът — момичето, което ме помоли за най-странната услуга която някога са ме молили след като повърна на плажа.

Прокарвам ръка през лицето си.

Още тогава трябваше да разберa, че не е просто пиянство. Отговорникът не ми изглежда като типът хора които отмиват проблемите си със секс след като се напият. Всъщност, изглежда е точно обратното — посрещат ги с рогата напред и се съпротивляват до последната опция.

За това сега трябва да я открия. И да разбера защо, по дяволите, би ми дала подобна длъжност дни преди последният учебен ден. Защо сега? Защо на мен?

Докато мислите профучават като скоростен влак през ума ми, нова странна мисъл ги кара да избледнеят. Всичко сякаш се премества на заден план докато краката ми сами поемат към салона и пръстите ми стискат дръжката на вратата на съблекалните.

Силната и борбена млада жена която видях да говори по телевизията за ужасните деяния на баща си по време на делотo, я няма. Седи на пода с цигара в ръка и пуши, с изражение по-празно от това на мъртвец. Бавно се извръща към мен докато водата от един от душовете се лее по едното й рамо и напоява бялата риза на училищната й униформа.

— Върви си.

Опирам ръка на студените шкафчета и намръщено я оглеждам.

— Как мина делото?

Тя издишва кълбо дим с погледът, студен колкото арктически ледник.

— Сделката ни приключи. Ти ми помогна когато те помолих, а аз ти служех като муза доколкото можех. Какво повече искаш? — замълчава за момент и цъка с език, осъзнала нежеланието ми да я оставя сама. — Майлс, благодаря ти за всичко, но те моля да си тръгнеш. Ако се чувстваш длъжен, недей. Знам, че майка ми ти се е натресла у дома и знам колко мразиш да нарушават личното ти пространство, но силно се съмнявам това да е причината да ме последва тук.