Loving my classmate 🔞

(5) - Сам контролирам живота си

A/n: Изненадваща втора глава за седмицата е тук за да създаде кашата, с която ще представи нашият Мистър Фантазия за вас.

Приятно четене и не забравяйте да гласувате! ❤️

Лила

 

  У дома ме посреща тишина. Събувам се и отивам да си направя кафе, може би петото за деня. Главата ме боли и изпитвам напрежение в слепоочията, за това свалям очилата до кафеварката и пребърквам шкафчетата за бисквити.

Сестра ми излиза от банята по хавлия. Вижда ме да стоя до масата и оставя кърпата с която трие косата си, за да дойде и да изключи кафеварката.

— Трябва да спреш кафето.

Игнорирам я. Къде оставих проклетите бисквити вчера?

— Плати ли наема?

Пръстите ми замръзват върху дръжката на шкафа.

— Не. Защо не го плати ти?

— Не мога.

— Шокиращ отговор. — мърморя под нос, търсейки нещо за бърза закуска в стаята си, където обмислям да чета книга до полунощ. Може би и след това. Може би дори няма да си лягам. — Защо ли очаквах да отидеш?

— Спри да се заяждаш. — ръката й с познатият пръстен затваря шкафчето под носа ми. — Мама не би искала да се караме за такива неща.

— Мама вече не е тук.

Кайла ме гледа безмълвно. Болката се процежда през всяка пора на кожата й, мога да си представя как се спуска като пара изпод халата. Тя маха с ръка в неопределен жест и отива да запали цигара.

— Как мина деня ти? — пита, захапала никотиновата гнусотия.

— Слава богу, мина.

Отговорът ми я кара да смръщи вежди. Издишва дима и се обляга назад, изучавайки ме. Любимото й хоби от както родителите ни починаха и нямаше с какво да заплатим образованието ми е, че аз съм последната надежда. Кайла има съпруг, за това не мога да се тревожа за нея, но аз...

Тя е голямата сестра. Трябва да е сигурна, че когато напусне гнездото ни ще мога да се оправям сама.

Или нещо такова.

— Ще спреш ли да ме гледаш така? — скептично свивам устни на кафеварката и премислям дали да не я включа отново. Отказвам се с въздишка. — Отивам в стаята си.