Loving my classmate 🔞

(11) - Да се позабавляваме

НОВИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ!
18+ сцени, вулгарен език

Ник

— Ник, спри да вадиш такъв късмет мамка му, срамно е — смее се Донован и дърпа от цигара си, намествайки стика за билярд в готовност. — Всеки удар е точен, всяка мацка иска да спи с теб. Какво остава за нас?

Отпускам се назад върху дивана и скръствам ръце на гърдите си.

— Мда, късметът си е късмет. Хей, подай ми една цигара!

Брюнетката, чието име вече половин час опитвам да запомня, става рязко от мястото си и се хвърля към цигарите на Донован, които лежат на масичката пред нас.

— Благодаря? — поглеждам я с леко притеснение, после запалвам и вдишвам дима. — Някой следи ли резултата?

Всички са пияни. Не виждам дори една трезва мозъчна клетка в стаята, освен мен и Донован. Той просто вдига рамене — очевидно, за него играта е била загубена от самото начало.

Издишвам дима с досада. Това събиране е пълна глупост. Поглеждам часовника на стената срещу дивана и стискам устни. Не мога да повярвам, че ще го кажа, но сериозно обмислям да се прибера и да поспя.

— А аз се питах защо винаги миришеш на бъчва.

През завесите влиза мека светлина от уличните лампи, достатъчно силна да видя познатия силует на собствения си брат. Потривам лице с въздишка.

— От кога си тук?

Лукас пристъпва напред и взима бутилка Грей гус, завърта я и повдига вежда. Оставя я обратно с празен поглед.

— Не много. — изритва бутилка от кола от пътя си, преди да застане срещу мен. — Преди малко дойде да те търси едно момиче. Твърдеше, че си й взел мобилния.

Изненадано отварям очи. Изправям се.

— Тя тук ли е още?

— Отпратих я.

— Защо? — умът ми осмисля чутото, но нищо не може да обясни причината за действията на Лукас.

— Не изглеждаше да е тук за да се забавлява.

Засмивам се. Мога да си представя лицето на Плъхчето, когато й се е наложило да дойде тук. Сега разбирам коя е била младата жена, която се спусна по пътеката отвън и подкара онази очукана таратайка на тръгване.