Loving my classmate 🔞

(37) - Неловка тройка

(!) вулгарен език

Не спирайте да подкрепяте историята с коментари и звездички, ако искате скоро да има нова глава ❤️

Шай

Въртя се на стола като човек болен от треска. Боб не смее да ми предложи алкохол и се суети наоколо, макар да се опитва да изглежда, че върши работата си като собственик на бара. След час в отчаяни опити да ме игнорира спира да се преструва че не съществувам и притеснено ме приближава.

— Не мога повече така! Шай, миличка, моля те ела у нас. Ще затворя бара и ще ти сготвим пилешка супа. Ти обичаш пилешка супа, нали? Като дете я обожаваше! Ще си пуснем филм, ще пием бира и...

— Стига, чичо Боб.

Той замира като ударен. Гледа ме все едно вижда призрак от както дойдох. По всяко негово движение се вижда огромният срам, че не е спрял собственият си брат да извърши деянията които го вкараха в гроба. Съкрушен е и не знае какво да прави, но това няма да смекчи фактът, че лицето му носи спомена за баща ми.

— Не мога да остана у вас. — казвам глухо. — Дори не трябваше да идвам тук.

— Не говори така! — голямата му топла ръка покрива моята угрижено, но аз се отдръпвам. Лицето му се гърчи в болка когато казва наранено: — Моля те не прави глупости. Кажи ми къде ще спиш за да мога да те закарам.

Да ме закара...

Значи сега предлага да ме закара, но преди, когато толкова имах нужда от рамо на което да се опра, бях просто клинт в бара му?

Нямам думи с които да опиша разочарованието си от всекиго днес. Имам усещането, че цялата ми родствена линия с изключение на Лео е скапана по рождение заедно с мен самата.

Оставям му ключовете от шкафчето си в училище и се преструвам на засрамена.

— Това са ключовете от шкафчето в което държа учебниците си. Не мога да отида на училище без да го взема в мен, така че утре сутрин ще дойда до тук и ще видиш, че съм добре. — лъжа ужасно без да ми пука.  — Ще спя у приятелка. Няма нужда да се притесняваше за мен.

— Ами...

— Довери ми се, чичо Боб.

Последните ми думи и фалшивата мила интонация с която ги изговарям свалят защитите му. Той кима и си отдъхва, без никаква представа, че повече тази година няма да се върна в това училище — че директорът ме е посетила лично за да ме информира, че със съда са взели решение да повторя годината за да ме наблюдават на камерите.