Loving my classmate 🔞

(6) - Надутият Пуяк среща Библиотечният джин

a/n: Как върви вашата седмица? Приготвила съм ви изненада, макар да обявих денят за ъпдейт да е Неделя.

Насладете се на главата и не забравяйте да оставите звездичка и коментар за да подкрепите автора ❤️🥺

Лила

Ако трябва да подредя нещата които мразя в класация, тя ще започва с големи букви и на първият ред ще пише ,,ранно ставане". На вторият ред, разбира се не мога да изневеря на себе си, ще стои ,,среща с хора". /Или да няма кафе, но това вече ще е бедствие с глобален размер/. На третия се нареждат ,,зли кучета", "директор Холд" и ,,себе си". Някъде помежду им, ако съм в лошо настроение бих могла да добавя и мотора на Надуят пуяк.

Кратка и ясна класация. Дори дете лесно може да разбере какво мразя, стига да следи промяната в гънките на лицето ми — а от толкова мръщене се кълна, че те са доста.

Сега да минем по същество.

Ранното ставане.

Проблем номер едно е супер нахалното образование което избрах, съсипващо малкото часове за сън които така и не пожелавам да удължа и допринасящо за раздразнението ми. Има причина да не обичам да спя. Кошмарите които ме чакат в късните часове са по-силни от счупени кафеварки на мини мотори — в тях съм в кола, пътувам с родителите ни и Кайла и преживявам отново и отново катастрофата в която ги губя.

Така кафето се превърна в моята версия на никотина за Кайла. Вече четири години мирис на кафени зърна и цигари изпълва къщата и празните стаи, в които живеят призраци от миналото.

Готино начало на деня, нали?

Сега да преминем на второто място в класацията.

Срещи с хора.

В момента правя крачка към космоса. Не наистина, но за мен да бъда в голямата зала с редици от седалки където скоро ще се струпат всички с първа лекция при професор Кидман е като такава. Поемам си дъх на етапи, пръстите ми стискат чашата с кафе като мравка в локва открила тревна сламка.

Ще се удавя, без дори да съм докосвала морето.

Казвам си да се успокоя и започвам да броя от сто наобратно. Стигнала съм двадесет и три когато залата вече е почти пълна. През вратата влиза висок мъж с тениска и панталони с кожен колан, прилепнал по бедрата му толкова, че женската аудитория на първият ред буквално се изправя на пръсти в опит да го огледа.