Loving my classmate 🔞

(38) - Позволи ми да спя до теб

Харесвате мафия? Шпионство? Забранена любов? Значи новата ми книга ,, Babysitting my enemy's baby" ще ви допадне.

Дзън-дзън, емоциите които така дълго очаквахте са тук! НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ДА КОМЕНТИРАТЕ ❤️❤️❤️

Майлс

Стъписано отстъпвам назад и стопирам целувката в зародиш.

— Какво правиш? — питам през зъби и поглеждам през рамо към Иса.

Шай стои с все още разтворени устни, когато отваря очи и премигва срещу лицето ми. По бузите й бавно избива руменина която кара луничките й да изпъкнат. Засрамено отстъпва назад, затъква кичур коса зад ухото си и се прокашля.

— Това беше... Искам да кажа... Здравей!

Скръствам ръце пред гърдите си.

— Здравей.

Няма да я оставя да влезе без да ми каже защо е избрала да дойде точно тук. Наясно съм, че едва ли има много хора при които да отиде, но знам, че има приятели които без проблем биха я оставили да спи в дома им за вечерта.

Тя неловко пристъпва от крак на крак, доказвайки, че също е наясно какво чакам.

— Беше прав. Не мога да остана някъде, където ще мисля за случилото се.

"Не мога да остана някъде, където ще мисля за случилото се."

Не; ,,Не мога да остана у приятел", или ,,Не мога да се върна там".

— И с какво домът ми ще ти помогне?

Тя прехапва устна толкова силно, че свивам пръсти в нежелан трепет. Това което прави със сигурност е болезнено и някак й помага да замълчи докато обмисли отговора си. Накрая тя казва:

— С теб не мисля.

Това простичко изказване ме хваща абсурдно неподготвен. Иса целенасочено шумно оставя покупките на плота в кухненският бокс.

— Защо не поканиш момичето да влезе? Климатикът работи и в коридора е топло.

Свивам устни премисляйки как да подходя.

— Да, разговорите на прага са нецивилизовани. — след което отстъпвам встрани и посочвам шкафа за обувки. — Можеш да се събуеш тук.

Шай преглъща. По очевиден начин отбягва погледа ми, кима в благодарствен жест и се навежда да развърже кецовете си, а аз я загърбвам и се отправям към стаята си.