Loving my classmate 🔞

(30) - Цената, която всеки плаща

Сант Анел: Нямаше ме известно време, за което се извинявам. Надявам се тази глава да се реваншира с дължината и информацията си, както и бъдещите ъдпдейти. ❤️

Ник

Краката ми са като вкопани в земята, докато седя пред смешното подобие на къща на ужасите със запалка в ръка. Прехвърлям я между пръстите си като монета, оставям я да се превърти във въздуха и я улавям в последния момент.

Искам да запаля всичко.

— Мамка му.

Клякам. Въздишка и още една ругатня се изнизват между устните ми, когато хвърлям неизползваната кутия с цигари в коша на отсрещната улица. Няколко деца подскачат изненадано щом виждат нещо да прелита над главата им и се разбягват, други държат сладолед и проследяват с очи параболата която кутията прави преди да падне.

Децата ми се усмихват и махат, ръкопляскат на доброто попадение. Махам и вяло и се радвам, че лицето ми е скрито под маската, защото изобщо не изглеждам добронамерен.

— Какво става, Ник? Разбрах, че си създавал проблеми.

В полезрението ми се появяват лъснатите обувки на директора. Натискам копчето на запалката и вдигам пламъка към слънцето, преди да вдигна маската и да срещна погледа на баща си.

— Проблеми? — прибирам запалката в джоба си и се изправям.

Обожавам предимството от петте сантиметра които имам, усещането да трябва да извие врата си за да ме погледне в очите. Крива усмивка разтегля лицето ми.

— Кое пиленце ме издаде?

— Изобщо не ми е до теб — отрязва ме баща ми и приближава, заставайки плътно пред мен. — Казах ти да страниш от нея. Да я оставиш да забрави. Ти какво правиш? Ходиш в дома ѝ!

Избутвам го назад.

Баща ми стиска устни и изчаква няколко минувачи да се отдалечат, преди да изсъска в лицето ми:

— Ще провалиш всичко с жалкото си подобие на мозък. Защо трябва с брат ти винаги да чистим след теб? Не можеш ли един път да спреш да мислиш с пениса си и да разсъждаваш логично? Лила Джунс може да те прати в затвора до живот, дявол те взел! Това ли искаш? — баща ми присвива зелените си очи с погнуса. — Да изгниеш зад решетките, посрамвяйки цялото си семейство. Трябва ли да ти напомням колко усилия ни коства да накараме хората да мълчат за действията ти? Знаеш ли колко души си убил и си още свободен? СВОБОДЕН ЗАРАДИ МЕН!