Loving my classmate 🔞

(21) - Поръчка на името на Лила Джоунс

(!) — вулгарен език

Заради бързото ви събиране на толкова много гласове за кратък период от време на миналата глава, днес си заслужихте ъпдейт. Приятно четене и не забравяйте — подкрепете автора, мен, за да може да имате нова глава по-скоро. ❤️❤️❤️

Лила

Будя се обляна в пот.
Заспала съм на пода.
Как? Кога? Защо?
За съжаление не мога да си дам отговор на нито един от тези въпроси.

Треперещите ми ръце отместват завивките и стъпалата ми опират в студения под, когато ставам и се насочвам към тоалетната. В началото ходя колебливо, но след втората стъпка вече тичам.
На вратата на банята не успявам да удържа изкачващоте се неудобство по хранопровода си и повръщам, превивайки се на плочките.

Нищо не е наред.
Нищо не е наред.
Нищо не е наред.

Нямам представа от къде идва шумното тиктакане. Може би в коридора има часовник, за който не знам. Може би Кайла...

Кайла. Къде е Кайла? Не съм я виждала от два... Четири... Не знам колко дни. Не знам кой ден сме.

О, боже, не знам кой ден сме!

Изправям се и стискам главата си в ръце. Тъмнината обгръща стаите като демонично присъствие, което се свива по-далеч щом успявам да достигна ключа за осветлението.

— Кайла?

Гласът ми стърже като шкурка. Сякаш ще се превърна в прах при някое по-рязко движение и по-силен говор.

Това ме вбесява.

Удрям по стената с крак и приветствам игличките, разпрострели се под кожата ми като пълзящи мравки, повтарям действието отново и отново, и отново, докато яростта не взима връх и неудовлетвореността се излива — сграбчвам стъклената статуетка останала от майка ни и я разбивам в пода.
Чашата за четки за зъби я следва.

Още.

Искам да удрям и крещя, да чупя и да вилнея докато всичката хаотична обърканост не се излее от мен до последната капка, но когато виждам всички съборени и унищожени неща сред които съм застанала, адреналинът си отива.

Сама сред десетки хаотично разположени парчета на живот който мразя.

Отивам към стаята на Кайла и нахълтам вътре без да чукам. Всичко стои така, както го беше оставила последният път, дори начинът по който оставих обувките ѝ за бягане е същия.