Loving my classmate 🔞

(42) - Харесва ми. Ти ми харесваш.

Авторска бележка:
Ето го и него, ФИНАЛЪТ!
Знам, забавих се. Обещах една дата, а сега е съвсем друга. НО! Много искам да благодаря за постоянният ви интерес, прекрасни коментари, подкрепа от гласове и въпроси на лично съобщение относно кога ще има ъпдейт и какво предстои.

Отношенията на Отговорника и Майлс не ми бяха понятни до средата на историята, където още просто пишех за да експериментирам. В последствие осъзнах, че историята ми помага да държа уменията си във форма и интересът ви към профила ми, за което сега се опасявам, че може да ви изгубя като свои читатели.

Признавам, че ми се ще да мога да разчитам на част от вас като хора, които са харесали стила ми и биха закупили книгата по която работя когато излезе, но... Няма да се надявам на неща, които не зависят от мен. За това моля, насладете се на всяка моя история която привлече вниманието ви и изкажете мислите и чувствата, които съм успяла да предизвикам у вас с нея, защото това ще означава достатъчно за мен ❤️❤️❤️

П.П. в далечно бъдеще е възможно да има втора част, но с други герои. Бихте ли я чели?

________________________

Казват, че осъзнаваш какво е най-важно в живота ти когато вече си го загубил.

Но аз не искам да го губя.

Искам да го уловя преди да се счупи, да го заключа в сърцето си и да му покажа, че винаги ще принадлежи там.

Няма значение дали ще бъда захвърлена. Използвана. Забравена. Единственото, което ме изпълва в ужасяващите секунди в които летя с мотора на Джес през магистралата е, как искам да го прегърна. Живях твърде дълго в лъжи — не мога да продължавам по този начин колкото и да съм сигурна в уменията си.

Моля те, живей.

Живей за да слушам гласа ти, да слушам мислите ти. Живей, Майлс!

Нежелани сълзи замъгляват зрението ми под визьора. Премигвам бързо за да ги прогоня, настъпвам газта до край и искам да крещя, но каската не би ми го позволила, за това се примирявам с бързината. Забравям за всичко когато усещам как телефона ми вибрира в джоба. Знам, знам, колко е нередно, но бъркам в джоба си и за стотна от секундата поглеждам екрана.

Изпратил ми е снимка от плажа.

Плажът. Мястото на което отивам.