Đirty Games •Yoonmin•

One more night

Тихата музика, носеща се от рояла в единия край на залата изпълваше огромното помещение на фона на шумните разговори и още по-гръмките смехове, долитащи от всички ъгли. Отвреме навреме се долавяше специфичният звук от кристалните чаши, пълни с пенливо шампанско, които празнично оповестяваха всеки следващ тост.

Служителите на компанията, както и останалите гости, сред които от тях и високопставени лица в музикалния бизнес обсъждаха събитието на месеца, а и именно юбилеят на компанията и многобройните й успехи. Всички бяха впечатлени от прекрасният венециански декор и отлично обслужване, за които се беше погрижил самият Парк Джимин.

Изискано. Изкуствено. Натруфено. С тези думи Юнги можеше да опише случващото се. Скуката се бе впила в него заедно със скъпарския костюм, който беше принуден да носи. По-малкият смъкна поне няколко стотин от цената му, когато изряза дупка през която да провре опашката си, но това щеше да бъде проблем на неговият възлюбен, който учтиво му го закупи без знанието на хибрида.
За разлика от останалите изпълнители, Юнги не бе толкова съпричастен или заинтересуван затова тактично се беше оттеглил на бара и поръчваше поредното питие в опит да затъпи сетивата си.
Смесицата на различни силни аромати дразнеха обонянието му, караха го да киха и да се задъхва, когато хората се приближаваха прекалено много. Изостреният слух долавяше всякакви вибрации в радиус от няколко метра, а те докарваха неприятна болка в главата на хибрида, карайки го да свъси вежди. В момента имаше нужда да се разсее с някоя от безсмислените шеги на Хосок, но той разпалено разговаряше с мъж в доста добра физическа форма, както си личеше под ризата му, която щеше да се скъса по шефовете, за когото, младият композитор бе чул, че бил известен хореограф. От друга страна Кибум очевидно си бе пийнал повече, защото на трезво едва ли би имал желанието да говори с брат си, който не спираше да изтъква връзката си с Джонг под формата на лигави целувки, мръсни погледи и нахални опипвания.

Точно на няколко метра от тях, Джин, Чаньол, Бек и Намджун обсъждаха теми като семейния живот, брака и децата. Чан и Джун си хвърляха многозначни погледи, и двамата притеснени някъде отива разговора докато накрая предложиха на половинките си да им донесат още шампанско преди да се изнесат светкавично, оставяйки ги в общата им лудост.

Изведнъж глъчката затихна само за да бъде заменена от мъжки глас, излъчващ увереност да изпълни пространството десетки по-силно от онези, които се чуваха допреди секунди.
Това привлече вниманието на Юнги затова той се обърна, но съжали мигновено, когато погледът му се засече с този на Джимин, който стоеше на сцената гордо изправен, държащ микрофон в ръка. Хибридът отново се върна към пиенето като този път дори изкара телефона си и се зае да разглежда известията си. Тълпата в захлас слушаше речта на Парк, боготворяха го, а това подразни по-малкия повече от всичко в едно, през което трябваше да премине тази вечер.

Джимин не пропусна шанса да тества нервите му още веднъж като го повика заедно с Кий и Хосок на сцената, представяйки ги като новите протежета на компанията, в които вижда огромен талант, а на останалите, одобрени на прослушването, изказа искрени благодарности.
Пресата веднага нападна четирмата като хищници, надушили плячката си и в продължение на половин час ги питаха различни въпроси, главно отнасящи се за Джимин докато безспирно снимаха обектите си на внимание.

За радост на Юнги, вниманието се пренасочи върху други известни личности, давайки му възможността да се изниже незабелязано от тълпата. Телефонът му извибира само веднъж. Младият хибрид отвори съобщението и внимателно прочете адреса. Имаше поръчка за след един час. Адреналинът забушува във вените му и без да обръща внимание на току що пристигналия Чонкук, по-малкият се насочи към входа на залата, очакващ черната кола, която щеше да го отведе до дестинацията му.

_______________________________________

Джимин погледна часовника си и отпи от чашата с червено вино, разклащайки я леко. След като беше успял да задоволи глада на журналистите, побърза да се оттегли от мястото на събитието, за да има достатъчно време да се прибере у дома и да си вземе душ преди гостът му да притигне. Не се случваше често, ала дори той си имаше нужди, а стресът му бе дошъл в повече. Часове по-рано без да се замисля втори път, чернокосият беше набрал номера от малката златиста визитка и поръчал възможно най-добрият им пераонаж в сферата на плътските удоволствия. Всичко ставаше напълно дискретно, плащането бе на ръка с известни бонуси, ако клиентът останеше доволен.
Джимин бе запознат с тези неща затова и постъпваше дипломатично. Не позволяваше на момчетата, които са го обслужили да остават в дома му, не ги викаше отново. Не нарушавае правилата,които сам си бе наложил.
Позвъняването на входната врата го извади от неприветливите мисли, връщайки го в реалността. С тежка въздишка, чернокосият остави чашата и се запъти към вратата, заслушан в собствените си стъпки, отекващи тихо в мъртвешката тишина.

-Забави се, по принцип ме чакат до врата.

Арогантен. Това изникна в ума на Джимин още с преди да я е отворил напълно. Погледът му се заби в преметна,който държеше момчето, а именно скъп мобилен телефон. По-големият бе напът да затръшне вратата, оставяйки нахалника, който бе прекалено зает да пише на някого, за да му обърне внимание отвън, но когато очите му се преместиха върху лицето на младия индивид, ръката му застина.

-Юнги?
_______________________________________