Đirty Games •Yoonmin•

Broken: Part 1

Н. Г. Т.

Джимин седеше на ръба на огромното легло, подпрял лакти на коленете си и гледаше празно в пода. Първите слънчеви лъчи се показваха иззад излъсканите, луксозни сгради, давайки началото на един нов, но далеч от доброто ден.
Блондинката отдавна беше станала и вече обуваше токчетата си, усмихвайки се самодоволно. Отвращението, което изпитваше Джимин към нея и себе си го задушаваше. Направи го. И въпреки, че бе спал с много хора и нито веднъж не изпита вина, то сега тя беше на път да го разкъса. Не знаеше как щеше да погледне Йонги в очите след това гнусно деяние. Не изпита нито капка удоволствие, нито успя да заспи след това.

Жалък.

Това беше думата, която го описваше в момент като този. През нощта осмисли добре живота си дотук и стигна до заключението, че откакто се бе захванал с тази работа самото му съществуване беше изгубило смисъла си. Бе продал достойнството си за купчина хартийки, отказвайки се от мечтата си. Бе се превърнал в играчка, просто забавление за една нощ, залъгвайки се, че това е сравнително ниска цена за охолството, в което тънеше. Беше зарязал образованието си. Нямаше истински приятели извън работата си.

Парк Джимин водеше един наистина жалък живот.

-Сега разбирам защо си толкова известен. Определено си те бива. - пискливият глас на Тейон го накара да настръхне, а думите й само засилиха омразата му към нея.

Въпреки желанието да й се разкрещи, той безмълвно продължи да гледа пода, сякаш не я беше чул. Тя повдигна вежда, грабна малката си чантичка и отмятайки коса напусна стаята с думите :

-До нови срещи, сладък.

Едва когато се увери, че Тейон си е тръгнала окончателно, стриптизьорът даде воля на сълзите си. Съжаляваше толкова горчиво за стореното. Искаше просто да изчезне от лицето на земята, ала трябваше да се изправи и да отиде при Йонги, да го прегърне, да му се усмихне отново.
Как щеше да му признае истината?

А можеше ли?

Той бе толкова крехък, раним, невинен. Толкова прекрасен и чуплив. Сърцето му се късаше като знаеше, че ще трябва да се раздели с него. Особено след като бе осъзнал, че има чувства към него.
Той зарови пръсти в русите си коси, скубейки я болезнено. Искаше да се самонакаже за глупостта си, но началото на мъките му още не бе започнало. Още не.
Шепотът му, изпълнен с агония, наруши тягостната тишина, думите отеквайки в главата му: