Đirty Games •Yoonmin•

Beautiful Savior

Джимин:

-Лей вече е вътре. Сега е твой ред. Запомни какво трябва да направиш, нали?

-Не съм глупак, Джънгкук. Разбрах и от първия път.

Насочих се към стаята, в която се развиваше малкото представление. Определено нямах желание да се правя на герой, но само така можех да спечеля доверието на Йонги. Пийнах няколко за загрявка, осъзнавах, че бях на работа, но това не ми пречеше да се отпусна.

Не беше лесно да примамим малкия тук. Още преди време Кук наел онзи мъж, за да забаламоса Джей Хоуп и с доста усилия и търпение от наша страна, нещата протичаха по план. Лей бе просто пионка и единственото, което трябваше да направи е да заплаши Шуга, а аз да се появя като принца на бял кон и да спася "жертвата"

Силно се надявах да успея да преспя с него още тази вечер, защото липсата на секс ми убиваше желанието за живот. Така или иначе ми плащаха, за да се възползвам от сладкия му задник. Очевидно дори малкото алкохол в кръвта ми ме караше да мисля пълни простотии. Та сексът с него ще е най-скучното ми преживяване за бога.

Засмях се и съвсем спокойно бутнах притворената врата.
Гледката накара адреналинът във вените ми да се покачи до максималните нива, всеки мускул от тялото ми, стягащ се болезнено. Онзи глупак се беше настанил върху крехкото тяло на почти съблечения Йонги, хапейки млечнобялата плът на врата и гърдите му, докато той хлипаше тихо, молейки по-големия да го остави.

- Кучи син!

Забравих всичко казано от Куки и без да мисля хванах тениската на Лей, ядно изблъсквайки го от леглото. Заслепен от ярост, нанасях удар след удар и продължих дори след като изгуби съзнание. За пръв изпитвах такова нещо. Злоба, замъгляваща съзнанието ми и задоволство, че наказвах виновника.

-Спри, ще го убиеш!- писъците на Йонги събудиха здравия ми разум и някак си намерих сили да стана от безжинезното тяло на нападателя му.

Без да правя резки движения с бавни крачки приближих треперещото момче леглото. Свалих черното, кожено яке от гърба си и го наметнах с него, увивайки ръце около талията му. Противно на моите очаквания, той само подпря брадичка на рамото ми и ме прегръна. Това ми даде достатъчно сила, за да се изправя и понеса Шуга към вратата. Сърцата и на двама ни биеха учестено, но най-вероятно беше от алкохола и огромното количество стрес през последните няколко минути.