Đirty Games •Yoonmin•

Insane

-Видях го.

-Чим...мисля, че имаш нужда от почивка. Напоследък работиш доста и сигу-

- Видях го, Те. -повторих малко по-силно от нужното и се облегнах на необичайно неудобния си стол, покривайки лицето си с ръце.

-Възможно е да си се припознал.

-Не съм.

- Откъде си толкова сигурен?

-Никога не бих сбъркал това лице. Никога.

Приятелят ми въздъхна тежко, очевидно предал се от безсмисления спор с мен.

-Къде? Къде го видя?

-Прибирах се от студиото на Чан и Бек, а той едва ли не ме прегази.

Колкото и умислен да бях, не ми убягна тихият кикот, изтръгнал се от устните на по-малкия, който заплашваше да прерасне в неконтролируем смях.

Свалих ръцете си и го погледнах, смръщил вежди.

-Какво ти е толкова смешно? Напът съм да получа инфаркт, а ти се смееш.

-Не знам братле, но страшно много ми се танцува.

Присвих злобно очи и го ударих по рамото.

-Подиграваш ли ми се?

Той енергично поклати глава. Сбърчих нос заради острата, спиртна миризма, носеща се от приятеля ми.

-Пил ли си?

-Може би.

-Напоследък все по-често вметваш "алкохолния час" в работния си график. - хвърлих му укорителен поглед  докато наблягах на последните две думи.

- Ще мрънкаш щом изтрезнея, а сега си довърши историята.

-Нали смяташ, че ми се е привидяло?

-Вярвам ти, човече. Ако казваш, че си го видял значи е така.

Усмихнах му се криво и отново сведох поглед. Думите на Техюнг ме окуражиха да продължа,  въпреки че незнайно защо се страхувах да го направя.

-Бягах след него...той беше по-бърз, но аз не се отказах....не можех да му позволя да се измъкне. Не и когато бях толкова близо...

" Тичах след Йонги в продължение на няколкото минути, но ми се сториха като часове. С последни сили се пресегнах и сграбчих прекалено дългия ръкав на черното му горнище. Слава богу това успя да го спре.
Имах намерението да му кажа толкова много неща ала когато погледите ни се засякоха думите заседнаха в гърлото ми, задушавайки ме.
Очите му, някога изпълнени с живот, сега бяха...бездушни, почти черни, лишени от блясъка си.
Побиха ме тръпки. Не можех да отместя поглед дори и да исках.
Тогава направих грешка.
Хванат в капана на пленителните му ириси, вдигнах ръка и понечих да сваля качулката. Това бе напълно достатъчно, за да го изкара от транса. Преди да успея да помръдна Йонги грубо се откъсна от хватката ми и с бързината и ловкостта на котка се затича по улицата, губейки се от погледа ми"

Не бях разбрал кога съм затворил очи. Всяка подробност се бе запечатала ясно в съзнанието ми и упорито отказваше да бъде изтрита. Може би досега не бях осъзнал колко много ми липсваше Йонги всъщност. Или просто се опитвах да забравя, че го обичах.

А може би и двете.

-Какво да правя сега?- треперещият ми глас наруши настаналата тишина.

-Ще спреш да мислиш за тази случка и ще я забравиш.

Погледнах го с немалка доза очудване и поглатих глава. Очевидно забелязал изписаната гримаса на лицето ми, Техьонг се обърна към мен.

-Чу ме правилно. Дори да е тук вероятно иска да започне нов живот, а ако го потърсиш шансовете да го сринеш не са никак малки.  Помисли за него, Чим. Нима не му причини достатъчно?

-Прав си.

По-малкият се изправи безмълвно и закрачи към вратата.

-Къде отиваш?

-Да разпусна.- отвърна просто и извади ключовете за колата си, хвърляйки ги в моя посока. -И ти, приятелю, идваш с мен.

Улових ключовете и повдигнах вежда въпросително.

-Защото?

-Ти се пие?

-Не?

-За да ме пазиш от красивите млади дами, които ще опитат да ме прелъстят и вероятно оберат?

Поклатих глава, засмивайки се, изправих се от стола и го последвах.

- И като сме започнали какво ще кажеш да ми увеличиш заплащането?

-Не прекалявай.

-Добре де...но..

-Не.

-Е, следващия път...

■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■

Н. Г. Т

За Йонги дните се движеха с бързината на наскоро пенсионирал се охлюв.
Влагаше много усилия и време в подготовката за "войната" която предстоеше с многоуважавания Парк Джимин- горд собственик на " Биг Хит Ентъртеймънт "
Младият хибрид изобщо не бе толкова дребнав, че да се върне в града, който ненавиждаше само заради едно любовно отмъщение.

То беше просто бонус.

Истинската му цел бе далеч по-голяма, а именно да се сдобие с правата над компанията. Щеше да отнеме на Джимин онова, което считаше за най-ценно- парите славата и властта.

Ала първо щеше да смачка огромното му мъжко его.

■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■