Illusion

1.4K 210 47
                                    

Джимин :

Погледнах часовника си отново докато мислено отброявах минутите преди последната лекция на Йонги да свърши. Чувството на вина, зародило се у мен в последно време ме разкъсваше отвътре.  Усилваше се всеки път, когато бяхме заедно. Знаех, че е само работа, но не можех да си го избия от главата...може би...може би беше, защото исках да приключа по-бързо. Не, че това обясняваше защо през вечер си лъсках, мислейки си за хлапето. Срамът плъзна по бузите ми, под формата на червенина, която усещах без дори да видя. Бях жалък. Ако моето аз от преди няколко седмици ме беше видяло сега щеше да ми се изсмее и да ме срита отзад. Боже в какво се забърках.

Допирът на меки, студени устни накара тялото ми да изтръпне. Подозирах кой е. Съмненията ми се потвърдиха, когато усетих прекалено слабите ръце да се увиват около кръста ми. Поех си дълбоко дъх, усмихнах се възможно най-реалистично и се обърнах към него. За пореден път бях  заслепен от невинното му излъчване, покорен от красотата му.

-Хей как-

Придърпах тялото му максимално близо и вплетох пръсти в гарваново черната коса. Ароматът на мента и орхидеи навлезе в ноздрите ми, донасяйки неочаквано облекчение.  Това, че спря да носи шапки ми даваше перфектната възможност да се любувам на естествения му вид.
Поставих пеперудена целувка върху снежно бялото чело и едва доловимо прошепнах:

-Липсваше ми...

Той се засмя тихо и обхвана лицето ми в малките си длани.
Очите му се взираха право в мен, а гадното чувство в гърдите ми нарастваше.

-Какво има?  - загрижената нотка в гласа му ме накара да осъзная, че вече не се усмихвам.

- Нищо. Просто съм малко изморен. Хайде.

Хванах ръката му и го задърпах към изхода на университета.

□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□

Н.г.т

-Намджун! 

-Кажи, любими. Мога ли да ти помогна с нещо?

Следващото нещо, което тъмнокосият усети беше силна плесница зад врата, а малко по-късно съзря ядосания Джин пред себе си.
Мъжът разтри "нараненото" място и се сведе поглед като хлапак, хванат от майка си да върши нещо нередно. 

-Това задето не измих чиниите ли беше? 

-Не си ги измил?!

Đirty Games •Yoonmin•Where stories live. Discover now