Đirty Games •Yoonmin•

Vision

2 дни по късно....

Джимин :

- Та къде ще отпразнувате годишнината от сватбата си?  

Усмихвам се широко и поглеждам влюбената двойка пред себе си, все още удобно настанил се на пода в средата на залата по танци.

-Обмисляме да посетим Рим.- отговаря ентусиазирано някогашния ми колега и хваща ръката на настоящия си партньор, облягайки глава на рамото му.

-Той обмисля.- добавя насмешливо по- големият, с което си спечелва намръщен поглед от страна на червенокоското.

Засмивам се на сладката сцена, поклащайки леко глава и въздъхвам шумно.

-Все още не мога да повярвам, че  сте заедно. Дори имате собствено студио по танци. Кой да предположи, а?

- Аз.

Поглеждам в посока на гласа и вдигам ръка като поздрав за току що прекрачилия прага Шиумин, който кима леко минута преди да се изгуби зад вратата на съблекалнята. 

-Да той.

Чаньол извърта очи и се изляга назад, придърпвайки Бек в обятията си с блажена физиономия.

-Важното е, че сега сме заедно.

-Напълно си пр- досадната мелодия на телефона ми нахално ме прекъсва и въпреки силното, почти токсично желание да захвърля проклетата машина в някоя тъмна бездна се изправям и насочвам към вратата.

-Накъде така? - обажда се изненадано Бек.
Вадя мобилното устройство от джоба на анцуга си и натискам червената слушалка, прекратявайки мъчението за ушите си.

-Работата зове. - отвръщам с крива усмивка - Ще се видим по-късно.

Излизам почти тичешком и се запътвам към чакащата ме няколко улици надолу кола. Топлото време в допълнение с изтощителна четиричасова тренировка и липсата на хранителни вещества в организма ми заради натоварения  график показват коварното си влияние, когато усещам как дробовете ми отказват да функционират.

Продължавам да вървя в посоката на залязващото слънце, дищайки дълбоко в отчаян опит да не се сгромолясам на цимента. Контролът, който успявам да възвърна над тялото си е неочаквано нарушен от преминаващата фигура.
Усещам тъпа болка в рамото си и когато се обръщам, за да зърна невъзпитаното момче, което едва не ме събори на земята застивам на място.

Сърцето  ускорява ритъма си, кръвта замръзва във вените, а крайниците ми се разтрепепват неконтролируемо.

Там...под черната качулка на суитчъра видях неговото лице...

Преди да усетя се затичвам към бързо отдалечаващата се фигура, напълно изключил за изтощението и многобройните задължения. Една дума. Един миг. И вече нищо не е същото.

-Йонги! 

□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□

Първото, което искам да кажа е..ЖИВА СЪМ!
Измина сравнително доста време, откакто публикувах  последно, за което се извинявам. Напоследък бях изгубила желание и вдъхновение, но сега съм тук.
Второто е, че може би сте забелязали, че пиша имената на някои от персонажите по различен начин. Не е защото не знам как са, но когато се осъзнах вече бях започнала с тези. Надявам се това да не ви дразни.
И номер три
Благодаря на всички, които не са изгубили надежда и въпреки че няма да публикувам толкова често ще продължавам с историята.

Приятна ваканция! 💖