Đirty Games •Yoonmin•

Never again

 
Н.г.т

2 години по-рано..

- Мамо нося ти добри новини. Имам пълна шестица на теста по математика.

-Браво Джимини. Гордея се с теб, детето ми.

Красивата жена се обърна с гръб към сина си, изтривайки солените сълзи, спускащи се по лицето й. Пълничкото момче застана пред нея и я прегърна.

-Какво има?

-Джимин, миличък увеличили са наема и трябва да започна да работя на още едно място, за да можем да си плащаме сметките.

Гърлото му се сви и той премигна многократно. Стисна решително юмруци и поглеждайки я право в очите каза:

-Позволи ми да работя, за да мога да ти помагам.

-Не искам да те натоварвам с това. Трябва да мислиш за ученето. А и си млад няма защо да....

-На 18 съм мамо! Не искам докато аз си спя у дома ти да слугуваш на поредния, разглезен богаташ. Позволи ми.

-Но...

-Моля те..

Госпожа Парк въздъхна. Виждаше онзи непоколебим блясък в очите на сина си, който й подсказваше, че той няма да се откаже.

-Добре. Но да не е нещо прекалено натоварващо. Нали?

-Дадено.

Малка усмивка изгря на лицето й карайки сърцето на момчето да забърза ритъма си.

-Още утре ще си потърся работа.

□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□

4 месеца по-късно...

-Хлапе къде се губиш пак?  Закъсняваш за четвърти път тази седмица. Май искаш да си загубиш работата.

-Извинете ме господине. Просто трябваше да уча за контролно и съвсем изгубих представа за времето.

-Повече да не се повтаря.

-Разбрано.

Джимин завърза престилката на кръста си и хвана пълната табла. Работеше в един нощен клуб като сервитьор.

През изминалите месеци беше сменил работното си място цели три пъти.
В началото се хвана на работа в една закусвалня. Всичко вървеше добре, докато не го обвиниха, че краде. Изгониха го като куче и дори не му платиха.
После за половин месец работи като мияч на съдове, но чупеше голяма част от тях, а и заплащането беше минимално. Сам напусна ден преди да го уволнят.
Яви на прослушване в една малка музикална компания, но го отпратиха, защото теглото и външният му вид били недопустими. Точно по тази причина всичките му съученици го отбягваха. Наричаха го "дебел" "тлъст " "грешка на природата "
"бедняк" и с далеч по-обидни имена.