Đirty Games •Yoonmin•

Good depressing morning

20 септември, 2012г.

Йонги:

Досадната аларма проби мозъка ми, както бормашина бетонна стена. Замахнах , с надеждата да я спра, но вместо това се озовах на пода и с ново главоболие. Опашката ми настръхна от рязката смяна на температурата. По дяволите защо трябваше да сме шибания септември!
С огромни мъки се изправих и ленивно се запътих към банята. Изражението в огледалото би ме изплашило, ако не го гледах вече 16 години. Призрачно бялата кожа, тънките бледорозови устни и разрошената гарваново черна коса бяха обичайната гледка рано сутрин.

-Йонги ела тук веднага!

Силният вик от долния етаж ме стрестна и аз побързах да сляза.
В хола бях посрещнат от "любящата" си майка и нейното строго поведение, присъщо повече на военен генерал, а не на 37-годишна жена.

-Ти ли стори това на килима?

Тя посочи малката купчина изпражнения, а аз смръщих вежди.

-Наистина ли мислиш, че съм го направил?

-Виж просто почис-

-За бога майко аз съм ти син, а не някакъв домашен любимец. И преди да ме обвиниш пак не забравяй, че малкото псе, което носиш в чантичката си за две хиляди  долара е животното тук.
Без да дочакам отговор пъргаво  се изкачих по стъпалата и шумно затръшнах вратата на стаята си. Как мразя понеделниците.

■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■

Сърцето ми  блъскаше толкова силно, сякаш ще да счупи гръдния ми кош. Мускулите и дробовете ми горяха. Хосук беше прав. Трябваше да тичам с него през лятото, вместо да се излежавам пред телевизора с три кутии сладолед и десет пакета чипс. Отново закъснявах за лекцията на господин Ким.
Отворих врата поправка...едва не я изкъртих, нахлувайки в кабинета. Опитах възможно най-бързо да отида на мястото си, но тъй като съм си природен карък се подхлъзнах и лицето ми се сблъска с твърдата гръд на учителя ми по математика.
Паникьосано се отдръпнах, спъвайки се в нечия обувка. Тъпата болка в задните ми части ме накара да извия лицето си в странна гримаса.

-Хей я вижте зубърчето е решило да довлече мършавия си задник. Претърси ли всички кофи за развалена риба, а котенце?

Този проклет глас...Джеон Джънгкук. Моят университетски кошмар. Красив, популярен и безбожно богат, той с удоволствие изтисква всяка капчица самочувствие от мен. След тъпия му коментар относно моя милост, всички избухнаха в смях.