Đirty Games •Yoonmin•

Poisonous lies

4 години по-рано..

След последния куплет Джимин спря да пее и се обърна към Йонги без да сваля широката усмивка от лицето си.
Напоследък прекарваха все повече време в стаята с пияното в дома му, на което по-малкият се възхищаваше. Всеки път когато пръстите му докосваха клавишите атмосферата в помещението се променяше драстично, зареждаше се с някаква необикновена енергия. Това беше техният малък свят. Щом прекрачеха прага бъдещето, настоящето и миналото губеха значението си. Бяха просто те и музиката.
Йонги свиреше някоя от своите неповторими мелодии, а по-големият допълваше звука от пианото с хармоничния си глас.

Перфектни.

Като две изгубени парчета от пъзел, които добиваха смисъл само когато бяха заедно.  Часовете се нижеха бързо, а те безспирно творяха изкуство. Като едно цяло.

- Чимчим...защо не се занимаваш с музика? Имаш огромен талант.

Танцьорът се засмя сухо и прокара пръсти през гъстата си коса. За пръв път някой му казваше, че има талант за нещо повече от това да се върти на пилона.

-Минало ми е времето, Йонги. Не ставам за това.

Хибридът смръщи вежди и го изгледа осъдително.

- Нищо не е минало. Дори може да основем собствена компания.

-Нима?

-Ами да. Ще даваме шанс на младите таланти. Шанс да бъдат нещо повече от просто безотговорни тийнейджъри без бъдеще. Ще направим като екип.

-Заинтригува ме...но как ще я кръстим?

-  Биг Хит Ентъртейнмънт. Защото ще открива големите звезди сред милионните отломки.

■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■

Йонги:

Гледах как поройният дъжд безмилстно се сипеше над града, покосявайки раннобудните жители, разминаващи се хаотично по осветените улици докато спокойно отпивах от кафето си. Ароматът на топлата напитка, навлизащ в ноздрите ми ме успокояваше, създаваше някакво чувство на уют, което отдавна бях забравил.