Đirty Games •Yoonmin•

Issues

-Не го правиш правилно.

-Моля?!

-Чу ме. Не.го.правиш.правилно.

Хосок въздъхна шумно и с бавни крачки стигна до касетофона. Натисна червеното копче, каращо сравнително силната ритмична музка рязко да спре, отеквайки за последно в пространството.

-Няма как да знаеш, ако не спреш да зяпаш телефона си. А и тази песен не е по вкуса ми.

Техьонг повдигна вежда, но след няклоко секунди склони да послуша по-големия. Остави скъпото мобилно устройство на стола, разположен близо до неговия и се изправи. Погледът му се засече с този на Хосок, който се размърда заради неприятните тръпки, полазили по гръбнака му. Дори не забеляза кога тъмнокосият се беше приближил. Техьонг стоеше надвесен над касетофона, свъсил вежди. Натискаше копче след копче,превърташе песен след песен докато не откри това, което търсеше.
За разлика от всички останали тази бе бавна, нежна, криеща някаква загадъчна нотка на интимност у себе си. По-малкият улови китката на Хоуп и припряно го задърпа към средата на залата. В мигът в който съзря отражението им в огледалото прекрати краткия физчески контакт и отстъпи встрани.

-Танцувай на това тогава.

Хосок прокара пръсти през косата си и поклати глава. Ядосаната му гримаса бе заменена от крива усмивка, която озадачи по-малкия.

-Мислиш, че не забелязвам ли? Откакто дойдох гледаш да ме избягваш. Не говориш с мен, ако не се налага. Поминаваш ме, когато се засичаме и дори не смееш да ме докоснеш. Преди не беше такъв...страхливец.-изплю последната дума подигравателно, изцъквайки с език.

Техьонг знаеше какво се опитва да направи по-големият и въпреки това думите му го жегнаха. Захапа езика си, за да не каже нещо грешно и застана зад Хосок. Ръката му инстинктивно се уви около торса на по-големия танцьор и след броени секунди телата и се оказаха плътно притиснати едно до друго. Не знаеше ли дали си въобразява, но за миг му се стори, че дъхът на Хосок секна. Можеше да усети всеки мускул, всяка извивка и вместо да го отблъсне, всяка част от мъжът пред него го привличаше дори по-силно от преди.

-Не ме е страх от нищо. А сега танцувай.

Танцьорът подскочи леко.

Дълбочината и мелодичността в гласа на Те събуждаха едно забравено вълнение в него. Въпреки че разумът крещеше да се отдръпне от обятията му, зашлевявайки го силно, тялото му се подаде и той мигновено се задвижи в ритъма на музката. Техьонг също не остана безучастен. Постави другата си ръка върху ханша му и следвайки движенията облегна глава на рамото му, затворил очи. От невинен танц нещата бързо ескалираха в нещо друго.