Đirty Games •Yoonmin•

The fate is irony

16 май, 2016

12:45

Йонги:

Отварям бавно очите си, блажено изпъвайки крайниците си в леглото с кралски размери. Надигам се леко и извъртам глава в посока на нощното шкафче, където ме чака солидна пачка пари и благодарствено писмо от поредния добре изглеждащ господин, който се нуждае от добра компания за една нощ.
Не си правя труда дори да го отворя, знам какво пише. Просто се протягам, вземам парите и ги хвърлям във въздуха.
Усмихвам се самодоволно когато хартийките с четирицифрени суми  се разпръскват в пространството, завъртат се във  въздуха, после тихо, спокойно, сякаш отвени от вятъра се приземяват върху мебелите, наподобяващи есенен  листопад. Грабвам телефона си и пиша на най- добрия си приятел да ме чака в кафенето на госпожа Чан след около половин час.
Въпреки че желая да остана в малкия, луксозен рай и проспя целия ден се изправям и с неохота се насочвам към банята.

След половинчасов, релаксиращ престой във ваната с гореща вода и ароматни соли най накрая напускам топлото, пропито с влажен въздух помещение. Тялото ми настръхва от сутрешния бриз,  идващ иззад златистите завеси на отворените врати, водещи към терасата.

Няколко секунди на пълно спокойствие преди отново да стана от част от динамичния, забързан живот по улиците на Сеул.

Петнадесет минути по-късно, вече напълно готов, напускам хотела. Надменната гримаса се изписва върху лицето ми, когато забелязвам очудените погледи на минаващите минувачи. Въпреки че виждам тази реакция от сравнително доста време все още буди чувство на самоволство у мен.
Казват, че човек прави първо впечатление за седем секунди.  Знам какво си мислят. Знам че са близо до истината. Седем секунди на пълно презрение от тяхна страна. Защото са завистливи глупави индивиди, които не знаят как да си уредят живота.

Намествам слънчевите си очила и заставам пред отворената от горилата до мен врата на черната, бронирана кола. Не се срамувам да използвам всяка привилегия, която предлага работата ми.    Настанявам се вътре, давам кратки инструкции на шофьора накъде да кара, след което което изкарвам телефона си и с повишен интерес преглеждам социалните мрежи. Пръстите ми шараят по плоския екран, докато най после намирам инфармацията, която ми е нужна. По тялото ми минават тръпки на задоволство. Чакането приключи.
Изключвам мобилното устройство,  връщам го в коженото яке и извръщам глава към прозореца.