Đirty Games •Yoonmin•

Betrayed

13 октомври, 2012

00:20

Джънгкук затвори лаптопа и се изпъна блажено назад,  усмихвайки се самодоволно. Получи това, което искаше. Този запис бе ключът към така дългоочакваното отмъщение. Младежът се поздрави мислено за проявената хитрост, която използва по съвет на най-добрия си приятел. Техюнг беше прав. Не трябваше нищо да се оставя на случайността, а и шоуто, представено му от стриптизьора и нищо неподозиращия хибрид определено си заслужаваше отделеното време. Все пак трябваше да се подсигури в случай, че Джимин реши да го изпързаля.
Сумата, която щеше да му плати хич не беше малка и не искаше парите му да отидат на вятъра, но въпреки това продължаваше да се разхищава по нощните клубове без капка колебание. В крайна сметка неговото удоволствие нямаше цена.

Мислите му бяха прекъснати от рязкото повишаване на шума, което му подсказа, че някой бе влязъл в стаята му. Глъчката отвън отново затихна, но настаналата тишина не трая още дълго.

-Партито е в разгара си. Защо не слезеш долу? - попита тихо Техюнг, подпирайки се на вратата.

-Всичко мина по план, скъпи ми приятелю. А сега е време да го отпразнуваме.

Русокосият смръщи неразбиращо вежди и скръсти ръце пред гърдите си.

-Значи успя да си отмъстиш? 

-Едва сега започвам...

□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□

14 октомври, 2012

10:40

Поройният дъжд се изливаше над Сеул, придружен от приглушени гръмотевици, предвещаващи буря. Небето- мрачно, навъсено, покрито с гъсти тъмни облаци бе раздирано от ярки, ясно изразени светкавици, но дори това не беше способно да съсипе настроението на младия, бъдещ композитор, който в контраст с времето сияеше и съвсем не остана незабелязано от приятелите му.

Йонги седеше на предпоследния чин, подпрял глава на ръката си, гледайки замечтано в една точка. 
Момчето, което доста често му правеше компания в библиотеката го наблюдаваше с почуда, изненадата ясно изписана върху красивото му лице.

Откакто познаваше хибрида пътите, в което го бе виждал почти усмихнат се брояха на пръстите на едната му ръка, а сега щастието, извиращо от него можеше да се равнява с това на Джей Хоуп и по-плашещото - дори го надминаваше.