Red and white rose [✔]

52

Усещаше неприятна болка в гърдите си. Съжаление? Просто болка? Или пък може би вина? Не бе сигурен, какво точно бе.

- Той ще се оправи. Знам това. - каза Кий и се усмихна леко на приятеля си.

Чон не каза нищо, а само кимна, за да покаже на приятеля си, че го бе чул и разбрал.

След това брюнета отиде до прозореца в стаята, като се загледа в картината навън.

В стаята настъпи тишина. Единствено се чуваше писукането на машината, което отчиташе пулса на Ким.

***

Минаха се около два часа. Бе станало време Кий и Йон да си тръгват.

Сбогуваха се с Куки и Те и напуснаха стаята. Чонгкук остана сам заедно с Ким.

Брюнетът започна да се разхожда из стаята.

- Те, знам че ме чуваш. Искам да ти кажа някои неща. - започна да говори бавно Кук. - Ти, трябва да се събудиш! Не бива да се оставяш на черните ръце на болката да те вземат от мен. Сигурно те е страх, да си сам в тъмната дупка, но ти трябва да излезеш от там. Да излезеш отново на навън, за да бъдеш отново осветен от светлината.

Чон се спря за момент. Въздъхна силно и мина с ръка през косата си.

След това насочи погледа си към спящото момче. Отиде до него и седна на същия стол, на който преди това седеше Йон.

Хвана ръката на Ким и я стисна силно.

- Аз съм тук с теб. Ще ти помогна. Ще съм до теб. Ще ти давам любовта, от която се нуждаеш. - момчето се изправи от мястото си и целуна челото на Те.

В същото време вратата на стаята се отвори и през нея влезе Джимин.

- Ти си тук? Не очаквах да те видя. - започна да говори Пак.

Кук се изправи от мястото си и отиде до брат си, като сега бяха един срещу друг. Погледите им се срещнаха.

- Трябваше да го очакваш. Все пак това съм аз, а и вчера те предупредих, че ще се върна. - Кук се усмихна половинчато.

Джимин завъртя очите си.

- Какво има? Да не би, моето присъствие, да те дразни? - повдигна вежди Кук, докато се опитваше да вбеси момчето пред него.

- Какво се опитваш да постигнеш? Постоянно да идваш тук и да ми пречиш, да прекарам малко време с годеника си ли? - попита Пак, като направи една крачка напред, приближавайки се към Чон.

- Не само това. Опитвам се и да помогна на Те, да се възстанови.

Джимин се засмя под носа си.

- И как по - точно? От кога си доктор? - сега русото момче бе с половинчата усмивка на лице.

- Не. Просто ще бъда до него, защото той се нуждае от мен. Както и от моята любов. - обясни спокойно Кук.

- И аз мога да му давам любов. - добави Чим.

- Той не се нуждае от твоята любов. И тази любов, никога няма да му е нужда. - Чон се размина с брат си и отвори вратата на стаята. - Ще ти дам да прекараш малко време с него. Все пак знам, че и ти се тревожиш за Техьонг.

- Не си мисли, че ще спра да се боря. Няма да спра, докато Техьонг не стане мой. - каза през зъби по - голямото момче. - Той ще ме обикне.

- Продължвай да си вярваш. - това бяха последните думи на Кук преди да напусне стаята.