Đirty Games •Yoonmin•

Issues

И двамата жадно търсеха допира на другия, неспособни да се отделят дори за секунда. Пръстите на Хосок се бяха вкопчили в косата на Техьонг докато по-малкият впиваше зъби в плътта на врата му нежно, обхождайки я с език. Ръката му отдавна бе пропълзяла под тънката тениска, изучавайки голата кожа, криеща се под нея. По-големият се чувстваше като дрогиран. Сетивата му, изострени до краен предел, не помогнаха да сдържи напиращите стонове. Чувстваше слаб, подвласен, зависим. Но проклет да бе, ако можеше да спре това.

Времето беше размило своите граници до моментът, в който погледите им не се засяоха в отражението на огледалото.

Реалността удари Техьонг с бясна скорост, карайки го да се одръпне като попарен.
Какво правеше? И то тук, с него. С човекът, разбил сърцето му. Този, който не му повярва тогава, когато трябваше да го направи.
Огорчението от спомена му даде достатъчно сили, за да стигне до вратата, забравяйки телефона си на стола.

-Научи танца. - бе последното, което каза преди да я затръшне зад себе си.

А Хосок остана сам, чувствайки се унижен заради собствената си глупост.

_______________________________________

-Любовта на живота ти казваш...

Джимин поглеждаше ту към Юнги, ту към Чонкук, търкайки брадичката си замислено. Не знаеше да смее ли или пък да заплаче. Неискреността на Юнги можеше да се надуши от километри, заедно със скъпия му парфюм. Хибридът се усмихна ехидно и преплете пръсти с тези на момчето до него, кимайки.

Джимин разбра какво искаше да постигне младият композитор с малкото си признание и противно на очакванията му, отвърна на усмивката.

-Е, ще се радвам да ви видя на юбилеят по случай навършването на четири години от създаването на компанията.

Юнги стисна зъби ала преди да има шанс да откаже, Чонгкук отговори вместо него.

- Ще дойдем! Не бихме изпуснали такова събитие! Нали скъпи?

-Ама разбира се.

На хибрида не му трябваше дори поредния поглед, разменил си с Джимин, за да знае какво точно си мисли по-големият. Нещастник.
Той също можеше да играе тази игра.

_______________________________________

Кибум беше пред нервен взрив.

Паниката бе взела превес и въпреки че истеричните викове в комбинация с безразборното мятане на ръце не помагаха с нищо, той продължаваше да откача, напълно забравил присъствието на Джонг.