Đirty Games •Yoonmin•

Broken: Part 1

-Какво направих....

□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□

1 седмица и четири дни по - късно....

-Да, добре вдигни крака малко по-високо. Не! Не толкова високо!

Техюнг излегда с видима досада танцьора и попря длани на коленете си, дишайки тежко. Хоуп прокара пръсти през косата си и се излегда на тревата, мърморейки тихо нещо от сорта на " Безнадежден случай си"

-Лесно ти е на теб. Седиш си там и само раздаваш заповеди. - отвърна раздразнено Ви и се просна до него.

-Да, защото аз мога да го танцувам правилно.

По- малкият рязко се настани върху тялото му и прелете пръсти с неговите, след което жадно нападна така желаните от него устни. Джей Хоуп простена тихо като незабавно се отдели от целувката, изчервен и засрамен заради дръзките действия на русокоското .

-Какво правиш?! За бога в парка сме, а наоколо е пълно с хора.

-И защо да ми пука? Обичам те и искам всички да знаят, че Джънг Хосук е само и единствено мой.

По-големият се усмихна широко и игриво намигна на предполагаемата си половинка.

-Такова си дете, знаеш ли?

-В това ми е чарът, Хопи.

-Толкова са сладки, че чак е отвратително.

-Напълно съм съгласен с теб.

Двете момчета погледнаха нагоре и едва тогава забелязаха Кибум и Йонги, които ги наблюдаваха с известна доза любопитство.

Хоуп избута тялото на Ви от себе си и пъргаво се изправи, изтупвайки дупето си от полепнала пръст.

- Мислех, че дойдохте тук, за да учите някакъв танц, който и двамата харесвате. - обади се отново хибридът, скръстил ръце пред гърдите си.

-Така е!- отвърна нервно танцьорът.

-Така ли? - намеси се Кий.

Всички впериха поглед в Техюнг, който приветливо помаха на двете момчета и с нежелание се изправи.

-Как я караш, Йонги? Къде е Джимин?

При споменавато на името му, ушичките на хибрида потрепнаха от вълнение, а очите му заблестяха като коледни лапмички.

-В университета е. Ще се видим след малко.

Откакто Ви се беше събрал с Хоуп, враждата между него и по-малкия бе приключила и за кратък период от време и дори успяха да се сближат до някаква степен. Младият композитор желаеше щастието на своя най-добър приятел и точно затова с лека ръка забрави подигравките и гадните номера, които Ви му бе скроявал в недалечното минало.