Đirty Games •Yoonmin•

P like problem

- Господи Йонги добре ли си?-гласът на учителят ми по математика ме изкара от мислите ми.

-Всичко е наред, господине. Просто...паднах..отново...- той ме погледна жално, разкрил фасадата зад фалшивата усмивка. Знаеше за тормоза и пожела да каже на майка ми, но аз го спирах, защото ударите на Темин бяха нищо, в сравнение с нейните. А тя обичаше да ги използва върху мен при всяка една, малка възможност.

Господин Ким ми помогна да се изправя и заедно тръгнахме към кабинета на сестрата. И въпреки, че тя облекчи физическите ми травми, не успя да излекува малката рана, породена от разочарованието, което онова момче остави в мен.

□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□

25 септември, 2012

Петък

Денят минаваше мъчително бавно и ако не беше компанията Джей Хоуп щях да си прережа вените с линята още във втория час. Той беше слънцето, огряващо вечно облачния ми живот. Винаги ме защитаваше, подкрепяше и уважаваше. Зачиташе ме като личност, като човек с права и чувства. Той и музиката ме караха да живея точно тогава, когато най - много исках да се откажа. Понякога го питах с какво съм заслужил приятел като него, а той се засмиваше и отговаряше " Аз съм твоята надежда " и макар казано на шега и двамата осъзнавахме, че това наистина е така.

През межсучастията идваше до моя кабинет и продължаваше да разказва за готиното момче, което му връчило първата награда вчера, заедно с номера си. Вече нямах търпение да чуя края на историята, за да се посмея. Когато часът свърши усетих топла ръка върху рамото си.

-Хопи много си бърз да не би да- усмивката ми изчезна, виждайки Джимин, кръстосал ръце пред гърдите си.

-Може ли да поговорим?

-Няма за какво да говоря с теб -отсякох.

-Напротив. Искам да се извиня и-

-Не си прави труда. Предпочитам да ме фраснеш в лицето, но не и да ми се подмазваш. Мислиш, че не забелязах как цял ден ти и Куки ме следите и обсъждате ли? Остави ме намира. Не ми трябват хора от обкръжението му.

Той въздъхна и прокара пръсти, през гъстата си, платинено руса коса.

-Не съм като тях колкото и да ти се иска. И да, вярно е обсъждахме те, но как иначе мога да науча повече за теб, щом ти самият не искаш да ми кажеш? Привличаш ме, Шуга... и не мога да те избия от главата си. Наистина съжалявам, че те оставих...изплаших се от близостта ни. Беше ме страх и постъпих глупаво, но аз също исках да те целуна. Ще си заслужа втори
шанс, колкото и време да ми трябва.