Đirty Games •Yoonmin•

Just a misunderstanding

-Не се прави герой. Почти стигнахме.

-Казах да ме пуснеш. Веднага.

По-големият въздъхна и внимателно отпусна хватката си, оставяйки го да стъпи на краката си. Русокосият това и чакаше. Направи се, че залита и притисна нежното тяло на танцьора към стената.

-Значи все пак ти пука за мен, а Хопи? - дрезгавият му глас накара Хосук да се свие на мястото си, извъщайки глава. Коридорите бяха празни по простата причина, че всички бяха в час. Единственото, което се чуваше  бе учестеното дишане на двете момчета.

-Разкарай се!

-Ами...ако не искам?

Ви жадно впи устни във врата на Хоуп, предизвиквай последвалият гърлен стон. Продължи да оставя горещи целувки нагоре по брадичката, когато чу дразнещо познат глас иззад ъгъла.

-Хосук тук ли си? Какво по-

Йонги млъкна, ставайки случаен свидетел на мръсната сцена, която се развиваше няколко врати по - напред от лекарския кабинет.
Щом чу гласа на приятеля си, Джей Хоуп излезе от транса и рязко отблъсна Техюнг от себе си.
Той хвърли разярен поглед на Йонги, чийто ушички се схлупиха над главата му и с ръце стиснати в юмруци се насочи към изхода.

-Добре ли си?

Хопи прокара пръсти през лешниково кестенявата си коса и кимна. Щом сърцето му възвърна нормалния си ритъм, той се усмихна и прегърна през рамо разтревожения си приятел.

-Спокойно Мини. Беше просто едно глупаво недоразумение.

■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■

Денят, изпълнен с хиляди, светли надежди се изниза, а негово място се настани нощта, предлагаща тъмни и неоткрити възможности. Слънцето беше се скрило зад хоризонта. Небето преливаше от тюркоазено синьо в черно на фона на хилядите блестящи звезди, наподобяващи диаманти разпръснати върху тъмносин сатен. Топлият вятър разрошваше русата коса на момчето, което се любуваше на красивата гледка.

-Къде се губиш цял ден?- гласът на Куки стресна Техюнг и малко количество от ботилката с бира се разля върху тениската му.

-Бях тук - Той се измести леко, правейки място на приятеля си, който пъргаво се настани върху капака на червения джип.

-Разкажи ми.

-Какво?

-Стига Те. Познаваме се от толкова време и знам, че не би пропуснал да опънем гащине на зубърите след обяда, а днес изчезна веднага след физическото. Кажи ми.

-Свестих се малко преди да стигнем лекарския кабинет. Успях да го хвана на тясно и почти ми беше паднал в ръчичките, когато онова нищожество се появи и той...той ме отблъсна, Джънгкук. Накара ме да се почувствам като грешка. И то само заради онази напаст. 

-Успокой се човече.

-Ироничното е, че аз ти го казах по-рано.

Джънгкук се подсмихна, усещайки вибрация в десния си джоб. Извъртя очи в знак на досада, когато видя изписаното на екрана име.

-Кажи Джин- нотката на раздразнителост ясно си личеше в гласа му.

-Къде си?

-Навън.

-Прибирай се нашите те чакат.

-Защо? Какво е станало?

-Трябва да отидеш да онази тъпа вечеря заедно с тях. Казали са ти още миналия вторник. Знаеш колко мно-

-Да, тъпата вечеря, на която ти няма да ходиш.

От другата страна на линията се чу дълга въздишка.

-Просто го направи, става ли? Моля те...

-Добре, добре ще отида.

Още преди да дочака отговор, чернокосият прекъсна разговора и захвърли мобилното си устройство на тревата.

-Какво иска брат ти?

-Нашите мрънкат да отида на някакво събиране с тях и-

Устните на Куки се разпънаха в широка усмивка. Той грабна ботилката от ръката на Техюнг, отпи голяма глътка от горчивата течност и каза :

-Знам как да отмъстим на малкото копеле.

■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■