Đirty Games •Yoonmin•

Never again

□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□■□

Джимин:

-Как се казваш?

-Парк Джимин господине.

-Изглеждаш притеснен. Имаш ли да ми казваш нещо?

-Аз наистина съжалявам. Ще намеря начин да ви изплатя щетите..

Бях напът да се разплача, когато той се настани до мен на черния кожен диван и ме прегърна през рамо, усмихвайки се.

Отблизо изглеждаше още по-красив. Цветът на косата му беше смесица от тъмнозелено и стоманено сиво. Кожата му беше с няколко нюанса по - тъмна от моята, но това само го правеше още по-очарователен.
Очите му бяха тъмни, вдъхващи респект и всеки път щом се усмихнеше от двете му срани се появяваха тръпчинки. Самото му присъствие ме караше да се отпусна. Дълбокият, приятен тембър на гласа му стигна до ушите ми.

-Няма нужда да плащаш нищо. Виждам, че си изстрадало момче затова искам да ти предложа изход от тази ситуация.

-За какво говорите?

-Преди време поразпитах малко за теб и разбрах, че с майка ти имате затруднения. Започнал си да работиш, за да й помагаш, но това пак не стига. Искам да ти помогна. Чувал ли си за "Ангелите на нощта"

-Това да не е някакво братство или?

Той се засмя и постави ръка на бедрото ми. Тялото ми се стегна, но се  концентрирах върху думите му. 

-Това са група специално подбрани мъже, които отговорят за....нощните забавления.

-Тоест проститутки?

-Да, може да се каже.

Устата ми пресъхна. Буцата в гърлото ми нарастваше с всяка изминала секунда. Малки капчици пот избиха по челото ми. Дали наистина искаше това,  което си мислех?

-Какво ще кажеш да станеш част от тях.

-А-ами..вижте аз не съм като излязъл от корица на списание едва ли ще ме приемат а и то-

-Заплащането започва от хиляда и петстотин долара на вечер.

Задавих се със собствената си слюнка. Това бяха много пари.

-Хиляда и петстотин долара?

Той кимна и един от зеленикавите кичури падна пред лицето му.