Ангелът на смъртта

Шестнадесета глава

И точно преди да кажа на Лиса, колко страхотно се чувствам, учителя влезе в стаята.
Аз бях научила урока си и все още помнех правилото, без говорене в часовете.
Щом Лус успяваше, можех да се справя и аз.
И се справях сравнително добре, може би заради липсата на приятели, но нямаше значение.

И когато учителя започна да преподава, аз се почувствах още по уморена и ми идеше да изляза от часа, само за да отида да се наспя.
Но в крайна сметка разума ми надделя, защото знаеше, че пак ще сънувам нещо ужасно.

Днес щяхме да се разхождаме с Чейс, след часовете и може би трябваше да призная, че малко се вълнувах. Надявах се всичко да мине добре, макар и вече да бях изгубила надежда, че нещо ще се случи между нас. Просто знаех, че ако не ме харесва така, поне можем да бъдем приятели и щях да бъда благодарна и на това.

- Quod non te occidit nos facit fortior nobis. Някой може ли да го преведе?

- Това, което не ни убива, ни прави по силни... - казах аз и в първия момент дори не осъзнах какво по точно съм казала и защо съм го казала.
Все още не знаех, въпросът бе, че точно когато учителя каза тези думи, като че ли се отнесох на друга планета и просто вече знаех отговора.
Оставих това на пълната случайност, както повечето от нещата, които се случваха около мен, но знаех, че нещо не е наред.

- Точно така... Учила ли си латински преди, Фей? - попита учителя и вече знаех, че определено нещо не е наред.

- Всъщност... никога не съм учила латински.

И с това изречение, мисля, че успях да затворя устите на всички в часа. Цялото внимание отново беше насочено към мен и усещах злобните погледи върху гърба си.
По мой адрес чух доста думи, някои от които "Лъжкиня", за тези които не ми вярваха, и "Вещица", за тези които така случайно са ми повярвали.

Но нямаше значение, защото аз знаех, че съм просто един обикновен ангел.

***

След часовете бързах да отида на двора, защото отново закъснявах за срещата ни с Чейс.
В моя защита ще кажа само, че господина по латински ме задържа след часа, за да ме разпитва откъде съм знаела отговора. След като получи около десет отговора "Не знам" или любимото ми "Нямам представа", той се отказа.

След като отидох на двора, там където Чейс бе пожелал да се срещнем, той вече беше там.
А аз за първи път не се спънах в краката си и наистина бях много благодарна на съдбата, която за първи път не ме беше предала.