Ангелът на смъртта

Пета глава

Колкото и да харесвах гледката от прозореца ми, тя определено не можеше да се сравнява с това.
Погледът ми първо попадна върху гигантската сграда, която беше точно пред мен. Отгоре имаше надпис, който не виждах много добре, заради късоглетството си, но бях почти сигурна, че пише:
Академия за ангели на светлината.
Дворът беше повече от огромен, може би защото повечето от обученията се извършваха тук. Никой не би искал някой побеснял тийнейджър да подпали сградата нали? Сигурна съм, че не ставаше така, но това беше момента, в който можех да развихря въображението си докрай.
Прозорците бяха доста, но повечето бяха с пуснати щори.
Все пак имаше и такива с неспуснати и съм почти сигурна, че видях някой да ме наблюдава от някой от тях.
Най-вероятно вече всички са разбрали за новата си ученичка, която може да ги убие за секунда, и се вълнуват да ме видят. Едва ли знаеха, че даже не знам как става тази част с убиването.
Все пак винаги съм си мислила, че си има достатъчно средства за тази работа, защо трябва да го правя с мозъка си?
В следващият миг бях повалена на земята, а дори не разбрах как стана. Единственото, което видях беше побесняло момче, което ме бутна на земята. Явно това значи, че ме харесва. Започваме добре, повече от добре.
След като се изправих, той все още ме гледаше на кръв. Какво направих отново? Не помня да съм говорила напоследък.
Момчето изглеждаше съвсем нормално. Кафяво - червеникава коса и лешникови очи, които следяха всяко мое движение.
Дори и извинявай ли няма да каже?

- Достатъчно Даниел. - строг глас, идващ от прозорец отгоре, извъня във въздуха. Когато погледнах нагоре го видях. Мъж на средна възраст, тоест при тях най-вероятно на около триста години, с руса коса и почти черни очи.
Разбрах това след като полетя с крилата си и кацна до нас.

- Тя е опасна и беше грешка, че се съгласихме да я докараме в нашия свят. Може да ни убие всеки момент.

- Ами да... Бих го направила, ако знаех как. Засега задникът ти е в безопасност.

Ах, винаги съм обичала да създавам нови приятелства.

И бях готова да тръгна нанякъде, колкото да се махна от тези плашещи същества, но забравих малката подробност, че порталът го няма. Колко хитро... Разбира се, че ще е еднопосочен, ако на Кейси не и хареса, няма право да си тръгне. Все пак би трябвало да съм някъде в облаците, може пък да намеря място, от което да се метна.

- Закарай я в час. Трябва да започне обучението си час по скоро, и няма да е зле да отиде на няколко урока по любезност.

Да, а ти имаш косми в носа, но все пак не го изтъквам като твой недостатък нали?
Не го казах на глас нали, моля те дано не съм го казала на глас.

Спечели си една много любезна усмивка от моя страна и когато се обърнах момчето вече ходеше. Разбира се, нека я оставим да се изгуби още първия ден, но той не знаеше, че освен в говоренето ме биваше и в тичането. Затова доста бързо го настигнах и след като ме видя, той доста презрително изсумтя.
Нямам търпение да се науча как да убивам.
Ето, заради него, напълно забравих за котката си и раната на ръката ми, причинена от нея. Да, не обича чужди хора.
След като я погалих той ме погледна още по странно и мисля, че беше готов да побегне всеки момент.

- Какво е това нещо?

Добре, наистина опитах да сдържа смеха си.
Не биваше да се учудвам, защото сме живяли в различни светове, даже бих казала вселени, но все пак ми стана смешно.

- Казва се Хоуп и на моменти е по мила от теб.

Да, тя не беше най-доброто същество, но можеше да се държи добре когато поиска. По скоро, когато е гладна и знае, че няма да я нахраня, ако бъде лоша.

През останалата част от пъря ме гледаше странно, вече не толкова злобно.

- Пристигнахме.

Дори не бях забелязала кога сме изкачили многобройните стъпала и за първи път не се изморих. Това си беше постижение за мен.

В момента се намирахме пред една на пръв поглед нормално изглеждаща кафява врата. Но незнайно защо малко се страхувах да я отворя.
Да, той разбира се беше свикнал с всичко това и не му пукаше особено много. Просто завъртя дръжката и вратата се отвори.
О, не. Дано не се налага и тук да се представям пред другите. Моля ви ангели, бъдете така добри, да не ми причинявате нещо такова.
Като гледам ше остана доста дълго време тук, ще имам доста прояви за публично излагане.

Но когато влязох в стаята видях някои познати лица и разбрах, че онази жена не се е шегувала, защото на най предния чин стояха Лиса и Чейс.
Защо животът ми е толкова объркан?

Фей, стегни се, допреди няколко дни го мислеше за скучен.
Мразя начина, по който работят желанията...