Ангелът на смъртта

Десета глава

- Предупреждавам те, ако не внимаваш или говориш, Феликс няма да те прати при директора, а ще те прати при върховния ангел. Може да ти звучи едно и също, но не е.

Това звучеше повече като затвор, а не обикновен час. Просто трябваше да се примиря с това, че най вероятно ще остана доста дълго време тук.

След малко така нареченият Феликс, учителят по история на магията, влезе в стаята, при което всички млъкнаха и станаха.
Аз от своя страна следях всяка стъпка на Лиса, за да не направя нещо грешно, и също станах, този път на време.
Учителят изглеждаше млад, по моите стандарти, иначе нищо чудно да имаше едно сто години.
Носеше кръгли очила, които още повече подчертаваха кехлибарените му очи.
Аз от своя страна все още не бях свикнала с това, че най-вероятно съм безсмъртна. Нищо чудно да умра още днес, но все пак.
И така, той започна с ужасно скучния си урок, на който си мислех, че ще заспя още на първата минута.
А да, правило номер четиридесет и едно, без спане в часовете. Тъй като в момента не виждах Даниел, който нищо чудно да мине за говорещ правилник.
Ако исках да оцелея възможно най-дълго трябваше да се придържам към правилата, които бяха прекалено много, за да запомня абсолютно всички.
На моменти даже се замислях дали по добрият вариант няма да е да започна още от сега да ги нарушавам, за да може евентуално по бързо да си отида. И на смърт съм съгласна, стига да е бърза и безболезнена. Като човек, който мразеше болката, нямаше да издържа на никакви страдания и най много да изпея всичко. Не че има какво толкова да кажа, като се има предвид, че дневникът ми остана вкъщи. До този момент мисля, че това е най-добрият избор, който съм вземала.
Та, планът беше да се придържам към правилата.
Едно от тях, нямам представа кое, гласеше, че трябва да се слуша в часовете. Нещо напълно разбираемо, но и безуспешно при повечето ученици. Но тъй като някак си магически се изпари телефона ми, още първият ден, когато пристигнах, няма какво друго да правя. Да, вярно че забелязах едва днес, защото трябваше да се преоблека за часовете, но не ме винете. Вчера беше тежък ден.
Вероятно някаква магия, направена от, може би директора или върховния ангел.
Тези хора освен, че се опитваха да съсипят така блестящата ми репутация, искаха да се побъркам напълно. Добра тактика признавам им го. "Нека я накараме да се побърка, после ще я въртим на малкия си пръст".
Забавно, имайки се на предвид, че аз и сега не съм много наред.