Ангелът на смъртта

Осма глава

В другия край на стаята, който едвам се осветяваше от лампата, се намираше Крисчън.
Не виждах почти нищо и късогледството не ми помагаше особено в тъмнината.

- Сигурно си свикнал да не те поздравяват така, че...

Грубо. Дори и за мен и съжалих в мига, в който го казах.
Защото не го познавах и нямах правото да се държа така...

- Какво е чувството да си най-могъщото същество във вселената? - попита той, избягвайки нещата, които казах преди малко, което ме навяваше на мисълта, че не се е обидил?

- Ако кажа отвратително, ще ми повярваш ли?

След това погалих лъскавата козина на Хоуп, а тя измърка доволно.

- Абсолютно. Така се чувствам през целия си живот.

Дори не можех да си представя какво му е на него. Нямах правото да се самосъжалявам и нямаше да го направя, защото това е най-ужасното чувство. По лошо е от страха, много по лошо е.

- Нали няма да ти пречи котката ми? Тя не си пада много по ходенето и не вярвам да те притеснява.

Освен ако не е гладна, а нямам представа с какво ще я храня тук. Но реших да му спестя тази подробност.

- Не. Досега не бях виждал такова същество. - каза той и съм почти сигурна, че се загледа в нея, освен ако очите ми не ме лъжат отново.

- И аз досега не бях виждала такива същества.

Говорех за всички тук, за себе си, което беше още по странно.

- Как попадна тук?

Дори не знаех защо продължавам да си говоря с него, след като знаех колко опасен всъщност може да е.
Може би, защото ми липсваше Лиса, а исках да престана да се чувствам самотна.
Хоуп не помагаше особено в разведряването и разбрах, че ми трябва човек. Добре, ще се съглася и на ангел.

- Да кажем, че понякога не сме такива каквито са родителите ни.

Вече си го представях. Крисчън, как бяга от семейството си, защото не иска да е лош.
Как идва в академията, след множество тестове за доказване на това, че всъщност е добър.
И все още е подиграван за това, което е.
Просто, защото е трябвало да бъде лош, но не е искал. Просто, защото е различен.
На кого ли ми напомня?

- Според теб мога ли да очистя Даниел, след като овладея силите си или каквото там притежавам.