Ангелът на смъртта

Втора глава

Денят мина съвсем обикновено, както всеки друг. Вече беше към края си. Можех да видя залязващото слънце, което отправяше път на луната. Винаги съм обичала тази гледка и често като по малко сядах пред прозореца и я наблюдавах.

Ния ме предупреди, че е поканила няколко мои съученици от училище и аз незнайно как се съгласих.
Не знам, може би исках да се почувствам специална.
Само се надявах да е поканила правилните хора, защото иначе щеше да стане зле.
Преоблякох се, защото все пак не можех да празнувам по пижама, колкото и да исках. Облякох едни обикновени скъсани дънки, заедно с една синя блуза.

Отидох в другата стая, къщата ни, завещана от дядото на Ния, не беше един от най-големите, но въпреки това беше моят дом.
Когато влязох в стаята, видях, че Лиса беше седнала на дивана и говореше с Ния.

- Честит рожден ден! - каза тя прегръщайки ме силно, след като седнах на дивана до тях.

После започнаха да идват други мои съученици, които почти не познавах. След като дойде и Чейс, разбрах, че всъщност Ния ме е излъгала.
До последно не можех да повярвам, защото ние винаги сме си споделяли всичко. Бяхме повече като най-добри приятелки, а не като майка и дъщеря. Въпреки това тя беше добра майка. Казваше ми абсолютно всичко и именно затова винаги съм знаела, че съм осиновена. Никога не я нарекох "мамо" и тя уважаваше решението ми. Просто тази дума беше съвсем непонятна за мен и може би донякъде ме беше страх да я използвам.
Знаех защо го е направила, но пак ми стана гадно, че ме е излъгала.
Отново мислеше за мен и искаше да организира парти за рождения ми ден за първи път. Искаше да ме накара да се почувствам специална, но нямаше как да се почувствам така с толкова хора.
Все едно си мислеше, че след като порасна ще я напусна и това е последният и шанс да направи нещо такова за мен.
Но аз не можех да се грижа за себе си, какво оставаше да се наложи да живея сама.

- Съжалявам, че го направих. Просто...

- Си искала да направиш нещо мило за мен. Оценявам го, но не уважи решението ми. - казах, а след това отидох до Лиса.

Беше облечена в светлозелена, лятна рокля, по която бяха разпръснати различни цветя.
Дори днес изглеждаше по-добре от мен.
Винаги е обичала роклите, докато аз не ги понасях, защото не можех да направя почти нищо с тях.
Какво ще стане ако съм с рокля, когато настане зомби апокалипсис и аз трябва да избягам от зомбитата? Точно така - ще умра, защото не мога да тичам с това нещо.
А аз ценях живота си, колкото и ужасен да беше понякога.