Ангелът на смъртта

Трета глава

- Какво по...

- Успокой се. - каза тя и дойде по близо до мен, така че да мога да я огледам по добре.
Имаше светло руса коса, която беше вдигната на малък кок, който посмъртно не можех да направя, колкото и да опитвам, и зелени очи. Това, което ме притесняваше беше факта, че това са моите очи.
Нещо определено не беше наред тук и това не беше главата ми. Не и този път.

Беше облечена в обикновена бяла блуза с черен панталон, а крилете и, които се извисяваха над главата и, бяха чисто бели. Добре, до сега не съм сънувала такова нещо, звучи интересно.

Бях чела много легенди и митове за ангелите и винаги съм си ги представяла по-различни. А тя, тя приличаше на обикновен човек.
Обикновен човек с криле.

- Какво си ти? - попитах като се отдръпнах леко от нея. Нещо ми подсказваше, че не трябва да се страхувам от нея, но как бих могла?

- Мислех, че си личи. Виж Фей, нямаме много време, трябва да... - опита се да каже нещо, но я прекъснах.

- От къде знаеш името ми? - попитах тихо, но всичко се чу като едно безкрайно ехо, което няма край.

- Аз го измислих. Няма как да не го знам.

Добре, не ми харесваше на къде отива този разговор. Освен, че някаква жена-ангел разговаря с мен, знае името ми, тя твърди и че го е измислила.

- Какво? - добре, мисля, че наистина бях започнала да се побърквам. Нищо от това не беше нормално, нищо около мен някога е било нормално.

Но никога не съм обичала да споделям проблемите си с някой. Винаги съм се опитвала да ги реша сама, просто защото не исках да тревожа другите с проблемите си.
На кого му пукаше за някакво момиче, което най-вероятно е лудо и което сънува и ѝ се привиждат някакви смахнати неща.

Винаги съм смятала, че тези сънища и видения са породени от книгите, които чета, защото повечето от тях съществуваха такива създания.

Но когато започнах да виждам създания, за които не съм чела абсолютно нищо, знаех че нещо не е наред с мен. И все пак не споделях с никой, просто защото си мислех, че това е временно и ще отмине.

- Аз съм биологичната ти майка.

Добре, че беше това дърво, иначе определено щях да падна.
Но то беше добро дърво и реши да ме хване, нещо което никое от момчетата не се осмели да направи, когато Катерина ме спъна. Невероятно преживяване.