Ангелът на смъртта

Четвърта глава

Краката ми се движеха сами и бях почти сигурна, че онази жена ми е направила някакво заклинание.
Ангелите са вещици или вещиците са ангели?
Или пък аз се движех съвсем самичка?
Може би от една страна исках да спася всички онези ангели, които ще загинат и се чувствах длъжна да го направя. Не, по вероятно ми е направила заклинание.
Почти бях забравила частта, в която каза, че почти всички които познавам знаят за всичко това. Но само почти.
Една част от мен се надяваше всичко това да е обикновен сън, но определено не беше. Всичко беше прекалено реалистично, дори когато се връщах към къщата се ущипах няколко пъти, така за всеки случай. Нищо не стана.
Другата част от мен беше щастлива, защото се случваше нещо интересно с живота ми, а попринцип рядко ставаше така.
Да, случваха се странни неща, и сънувах странни неща, но е различно когато сънуваш и когато всичко е наистина.
Границата е тънка и почти неразличима. Чувствата са същите, страха, болката, дори и любовта, но те си отиват в мига, в който се събудиш и осъзнаваш, че всичко това е било просто една измислица, създадена от ума ти.
Както и да е, фактите си оставаха същите. Дори не знаех къде отивам, а единственият отговор на този въпрос, който ми даде онази жена беше:
- Просто излез на двора си. Ще се появи портал, в който трябва да влезеш. Не се страхувай.

Да, все едно някога ме е бивало да контролирам емоциите си.
А и извинявай много, какво ще направиш, ако някаква си психо жена - ангел ти каже, че е биологичната ти майка и се окаже, че ти си единствената, която може да спаси света?

И дори не знаех дали трябва да се плаша или пак да се плаша.
Идват хора за мен и съм почти сигурна, че в най-добрият случай ще ме убият. Но все пак аз съм асоциална тийнейджърка, чиито единствени приятели и роднини са най-вероятно ангели.
Не мога да разбера дали съм тъжна или разочарована, защото Алиса ме е лъгала и още повече, Ния ме е лъгала.
Както и да е, сега си стягах багажа за новото ми училище и още повече новата вселена, в която отивах.
Куфарът беше готов само след около петнадесет минути, първо защото нямах особено много дрехи, и второ защото си мислих, че няма да ми трябва много багаж. Но не трябваше да забравям едно много важно нещо - котката ми. Това животно нямаше шанс да оцелее с мен, а и знам колко много си е мечтала да отиде на небето с мен.
Колко най-много мога да остана? След два дни ще ми омръзне, така че си давам най-много месец, но това което ме тревожеше беше този върховен ангел, който на няколко пъти ме заплашва с убийство. И пак това трябва да е комплимент някъде.
След това реших да отида в хола на не много голямата ни едноетажна къща, която много скоро щях да напусна. Дори и мисълта за това ме плашеше. Как щях да живея там и защо по дяволите се съгласих? Не че ми даде избор, но поне можеше да се постарая да отрека един, два пъти.
Дори не познавам тази жена. Може да се окаже маскирана психо манячка, наемна убийца, която подмамва децата с психични отклонения. Определено предпочитах да е ангел пред това.
Аз от своя страна съм най-доверчивия човек съществувал някога. Или ангел, вече не знам.
Когато едно момче в предучилищната реши да се пошегува с мен, като ме покани на среща, аз разбира се отидох, защото си мислих, че ме харесва.
По скоро беше котката ми да ме покани на среща, но и тя не би го направила. Хоуп обича да спи по цял ден и рядко има време за мен. Колко тъжно нали?
Не след дълго Ния дойде и се чудех дали да не я попитам дали знае всичко, защото трябваше да разбера. Нещо притискаше гърлото ми с всичка сила и аз не издържах. Трябваше да знам истината, но от друга страна ме беше страх да я попитам.
Ами ако всичко това е било плод на въображението ми и Ния ме помисли за побъркана. Не че не съм, но се случва на всички от време на време.