Ангелът на смъртта

Четиринадесета глава

Понякога злото и доброто се надпреварват, кой да поеме контрола над тялото ти. И се чувстваш крайно объркан, защото не знаеш какъв си. Истината е, че няма значение дали е трябвало да бъдеш лош или е трябвало да бъдеш добър. Защото единствения, който може да го реши си ти.
Аз все още не бях наясно с избора си и с всеки ден се чувствах все по объркана.
Дори не знаех защо Даниел направи това, но бях сигурна в едно. Неговото добро, което досега се криеше в мишата си дупка, най-накрая се показа.
И му бях благодарна, защото не ми разби носа, но също така бях крайно объркана. Защото определено не го биваше в това да е мил.

***

Часовете бяха свършили и аз се разхождах с Лус в градината, докато тя се опитваше да ми разкаже за почти всички в училището. Когато я попитах защо толкова се интересува от другите, тя просто отговори, че академията не е толкова голяма и рядко се случват интересни неща. Аз бях на съвсем друго мнение, защото още не бях разгадала загадката за третия етаж, която изплуваше в съзнанието ми всеки ден.
И докато Лиса най-вероятно си мислеше, че съм забравила, аз бях убедена да разбера какво има там.
Знаех, че Лус е чела и моето досие, и нямаше как да не знам, защото съм почти сигурна, че всички искат да го прочетат. Въпреки това започвах да и се доверявам и осъзнах, че не е лош човек или ангел. По скоро ангел.

- Лиса... Стигнахме до Лиса, пазителката.

Да, тя знаеше за връзката ми с Лиса и Чейс, но въпреки това не знаех защо иска да ми разказва допълнително за тях. Аз знаех всичко, поне за Лиса.

- Няма нужда да ми казваш. Познавам и нея и Чейс.

Да, но нещо не беше наред и го разбрах само по погледа на Фей, който бях виждала едва няколко пъти през тази седмица. Тя знаеше нещо.

- Да знам, но... Въпросът е, че...

Много пъти ми се случваше да остана без думи. Напоследък даже все по често, защото всеки гледаше да ме залее с допълнителна информация, като че ли тази, че съм изчезващ вид ангел, не ми е достатъчна. Но беше необичайно за Лус, защото попринцип не млъкваше. И не го казвам като някакъв минус, по скоро като част от нея, която бях приела още първия път, когато я срещнах.

- Какво? - подтикнах я да продължи, просто защото наистина ми стана доста интересно.

- Когато търсех досиетата им... Вътре нямаше нищо, абсолютно нищо. Нито контакт до родители, който попринцип почти всички ученици имат, нито някакъв адрес. Беше празно, а Фей, повярвай ми, не ми се вярва поне да не са закъсняли за час. Случва се на всички и се лепва вътре още на първия път.