"Небесна наследница"

Глава 34

Същия следобед,Бранион долетя с малката преди изцяло да се свечери.Наблюдавах го от стаята как мощното му тяло с тътен се приземява на една от поляните до замъка.Бе прекалено голям,за да има място на закрито в замъка.И той като Сапфира,също спеше под балкона на Леон.Огромната поляна там,беше идеално място.Малкото обаче не се отделяше от него. Двамата стояха там и докато той подремваше,тя си играеше около него.
Трябваше да говоря с този дракон.Някога се страхувах от него,но сега ми беше все едно.Той не можеше да ме нарани- посегнеше ли ми,рискуваше Сапфира да му отнеме всичко.
Слязох до поляната и се доближих до муцуната му.Шиповете му бяха по-големи от тези на моя дракон.Той се усети и изправи врата си.Заговори с дълбок глас:
-Ако си мислиш,че ще разговарям с теб за нея,се лъжеш.
Доближих се до малкото.То приседна в краката ми.
-Колко дълго си бил сам,Бранион?
Той измести шията си на другата страна.
-Отговори ми.
Свирепият дракон  рязко се обърна и ми се озъби:
-Достатъчно дълго,за да смятам смъртта за моя спътница в живота.
-И защо е така?
Бранион изръмжа:
-Видът ни изчезва,топи се като свещ.А ти ме питаш защо съм бил сам.Нямаш ли друго занимание,Сара?
-За теб съм принцеса Лунеса Бранион ,син на Даракс.
Той се озъби отново и се доближи още повече:
-Спомени това име още веднъж,и ще те убия.Ще те разкъсам.
Разговорът ни нямаше да мине гладко.
Продължих:
-Докато бях удома,успях да намеря книга за отдавна изчезналите дракони от този свят.Мнозина са мъртви,а други се крият в планините.Даракс е един от тях.
Той изръмжа.
-Разбирам колко си объркан от действията си,от самия себе си.Но искам да ми отговориш на един въпрос- защо се отнасяш така злобно към всяко живо същество?Дори...Сапфира.
Бранион се изправи и ме погледна:
-Един дракон трябва да всява ужас сред останалите,особено ако е кралски.Аз бях роден,за да служа на принца и да го защитавам.
-Това не обяснява омразата,злобата и ужасното ти отношение към всичко.
Той се озъби:
-Ако си роден да убиваш,обучен да плашиш ангели и демони и да раздираш плът- то тогава няма как да бъда като твоята миролюбива Сапфира.Тя е...слаба.
Разперих крилете си:
-Не смей да я обиждаш.
Той също разпери крилете си.Виждах следи от кръв по тях.Явно Сапфира добре си беше поиграла с него.
-Някога Сапфира да ти е казвала защо е била избрана за кралски дракон?Дали ти е говорила за потеклото си?Че самата тя също е принцеса.
-Какво означава това?
Той прибра крилете си и легна на земята.Дългата му шия се извиси над мен:
-Тя е последната от рода на Сините дракони.Единствената оцеляла след мащабното клане на Хейлиус.
-Клане?Клане на дракони?
-По онова време тя беше още яйце.Аз тъкмо бях избран да бъда кралски дракон за малкия Леон,когато баща му реши да се върне в гнездото на драконите и да открадне още две яйца ,но този път сини.Майката на Сапфира била сама и нямало как да опази всичките си рожби  и затова помолила кралицата на Оредон,майка ти,да вземе последното неизлюпено яйце и да го скрие дълбоко под замъка.
Бран издиша тежко.
-Баща ми Даракс беше драконът на Хейлиус.Веднъж подчинен,един дракон не може да се противопостави на ездача си.Това е закон.
-Какво се случи с малките дракончета?
-Даракс ги стъпка и прекърши врата на майката на Сапфира,кралицата на всички дракони.Това бе огромна загуба за Гнездото. От яйцата,които взе оттам,така и не се излюпиха живи дракончета.Аз останах сам.А баща ми ме направи точно негово копие.Ето защо Лунеса-не случайно избрах Сапфира за моя партньорка.Още щом Леон те отвлече,когато я зърнах веднага я познах.Наясно бях каква е.И че е последната от своя род.Последната синя.
-Тогава защо я нараняваш? Искаш да приличаш на баща си,така ли?
Бранион се озъби :
-Не ти влиза в работата! Вече казах достатъчно! Върви си!!!
-Защото не искаш да я обикнеш.Страх те е,че ще види добрата ти страна.Славата ти на безпощаден убиец ще се срути като отдавна изоставен замък и никой повече няма да се страхува от теб.Боиш се,Бранион.Нали?
Той бе готов да атакува.Отвори устата си и можех да видя огъня, идващ право към мен.
Изведнъж от нищото се появи Сапфира.Тя се приземи право върху Бранион и той,зашеметен от нея,не можа да реагира веднага.
Изстрелях се нагоре с малкото и наблюдавах как двамата се сборичкаха.Огромните им криле образуваха плетеница,а зъбите ѝм пробиваха кожата.
-Сапфира!Остави го!
Тя обаче не посмя.Избута го от себе си и излетя нагоре.Той я последва и забълва огън след опашката ѝ.
Внезапно Леон мина като стрела през мен и се насочи към дракона си.
-Бранион,спри!
Драконите ни обаче не слушаха.Издигайки се високо в небето,Сапфира захапа шията на Бран и той изрева.Тя впи зъбите си в него,а той направи безполезен опит да нарани гърдите ѝ.Двамата се спускаха бързо надолу.Никой не пускаше другия.
Изведнъж се чу тътен,толкова силен че някои дървета паднаха на земята.Насочих се към мястото ,където се бяха приземили.А там имаше огромен кратер.Сапфира и Бранион бяха от двете му страни.Двамата се оттърсиха от сблъсъка със земята почти веднаха,а Сапфира изрева срещу него.
После той направи това,което най-малко очаквах.Жестокият черен дракон се поклони на моята драконка и изръмжа:
-Достатъчно.
Леон се приземи до него и огледа раните .Шията му беше доста пострадала, но и Сапфира не беше в добро състояние.
Застанах до моя дракон и също я огледах.Тя ме погледна и ме бутна към себе си в голяма прегръдка.
-Изплаших се,че ще те убие.
-Всичко е наред.Как успя да се върнеш толкова бързо?
-По средата на пътя,майка ти ми каза да остана с теб и да те пазя.Щом видях този...този ...веднага го нападнах.
От другата страна Бранион се строполи в прахта.
-Господи!Ще ви трябва лечител.
Тя го погледна и се доближи до него.Бран затвори очи.Леон ме погледна.
-Сега вече знаеш кой е по-силен от двама ни,Бранион.Никога не подценявай силата на един син дракон.
Тя мина отстрани на него и долепи тялото си до неговото наранено.Подпъхна шията си под неговата и му помогна да се изправи.Той за секунда не възрази,и макар че бе два пъти по-едър от нея,не отказа помоща ѝ.Двамата тръгнаха към поляната под балкона на Леон,където имаше високи дървета под чиято сянка той легна.
Леон се приближи до мен:
-Нека ги оставим.Ще се оправят до сутринта.
~•~•~•~

Късно вечерта реших да проверя дали всичко е наред.Тримата спяха под дърветата съвсем необезпокоявани.Усмихнах им се ,и знаех
че точно заради тази случка,Бранион завинаги щеше да пази Сапфира.

Време беше да има нова глава😁😁😁Споделяйте мнението си в коментарите .