"Небесна наследница"

Глава десет

Той просто изчезна.Като вятър.Тялото ми трепереше.
Надигнах се от леглото ,усещайки болка в крилото .Докоснах го и цялата ми ръка беше в кръв.Но не каква да е кръв - Сребристо -черна кръв.
Уплаших се ,но не извиках.Взех една от кърпите в гардероба ми и ових горната част на крилото в нея.Реших че до сутринта ще ми мине. Надзърнах под балкона и видях ,че дракона ми спи на меката трева. Чувствах се доста добре щом тя е до мен.
Легнах на леглото и се унесох.

................на другата сутрин.......
..
Всичко беше мокро.Навсякъде около мен.Сякаш туко-що съм излязла от банята.Отворих очи и осъзнах че по леглото има кръв почти до глезените ми.
Извиках от болка и изведнъж в стаята влезе Джейкъб.Той дойде до мен и хвана ръката ми :
-Какво стана ?Защо всичко е в кръв?
-Аз...снощи .......крилото. ...
Чувствах как губя съзнание.
-Сара !Сара събуди се !Сара.
Чувах го как вика.Той ме понесе на ръце.Извика Сапфира и и нареди да каже в царицата че отиваме в лечебницата.
-Дръж се Сара ,тук съм!
Погледнах го и докоснах лицето му с окървавената си ръка:
-Обичам те Джейкъб Малоу.
След това не помня какво стана.

*...Гледна точка на Джейк...*

Сара кървеше силно.
Незабавно я отнесох в лечебницата.Сложих я на едно от леглата ,осъзнавайки че  не диша .Развиках се из цялата стая и от яд едва не изпотроших всичко с крилата си.Мамка му.Тя умираше буквално в ръцете ми.Моята Сара.Малката прекрасна Сара.
В този момент някой влезе през вратата ,но не беше майка и.Докторите ми наредиха да изляза:
-Как така да изляза, не виждате ли че аз съм нейн личен пазител!Вършете си работата ,по дяволите!
Бликна още кръв.Прекрасните и крила бяха целите в червено.Дрехите ми също.Нейните бяха в още по-лошо състояние.
В залата влезе някакъв човек ,облечен в бяла роба:
-Джейкъб излез веднага!
-Нямам намерение да я оставя!
Той ме хвана за рамото и ме изгледа отдолу до горе :
-Ако искаш да живее .....ще го направиш.
Излязох от залата и зачаках.Къде се губеше кралицата? Защо я няма в момента?Няма значение.Аз съм тук до Сара.Алая дойде до мен :
-Джейк тя ще бъде добре нали?
-Разбира се.Алая защо.........Защо си толкова загрижена за нея?Почти не говориш с другите ,а постоянно гледаш да си близо до нея.Защо?
-Ти и Сара имате връзка,Джейк.Тази връзка можем да я усетим само аз и дракона.Никой друг.Ти толкова много я обичаш,но не искаш да признаеш това пред себе си.В момента в който я отнесе на Земята, аз бях сигурна че между вас ще има нещо.Ти я защитава в продължение на 19 години.
-Алая спри.Моля те спри.Не искам да слушам.Това не е вярно.Тези неща ,които аз и Сара направихме.......те бяха грешка!
-Джейк разбери го!Ти си Избрания!
В този момент вратата на залата се отвори и отвътре излезе мъжът с робата. След него бяха и другите лечители.
-Тя е по-добре.Може да я видиш.
Тичешком отидох към Сара .Докоснах ръката и.Беше ледено студена. Прекрасните и сини очи леко се отвориха:
-Джейк?
- Тук съм Сара.
-Какво .......какво стана с мен?
-Не се притеснявай добре си.Аз съм тук.
-Обичам те.
Тя пусна ръката ми и заспа.На другата си ръка имаше нещо като абокат ,през който минаваха тръбички.Наведох се и я целунах по челото.Тя ме обича. Аз също я обичах.Леко допрях устни до бузата и:
-И аз те обичам кралице на сърцето ми.
След тези думи излетях от стаята .Отидох до прислужничките и им наредих да почистят до блясък
стаята на Сара.След това се насочих към балкона и видях Сапфира.
-Как е Сара?
-Добре е .Лечителите казаха че до три дни ще е в идеална форма.
-Благодаря ти за всичко, което правиш за нея.
-Няма нужда да ми благодариш за това.
-Ти наистина си Избрания.
Отправих се към стаята си и заключих вратата.В този момент някой почука.Подадох само главата си и видях кралицата.
-Как е Сара? Как се случи всичко това?
-Последно бях при нея преди половин час.Добре е.
-Виж аз ....благодаря ти за всичко Джейк.
-Винаги съм готов да помогна.
-Лека вечер.
Тя се запъти към лечебницата ,вероятно за да види Сара.
Господи сега се сетих че след седмица имам рожден ден.Ставах на 97 години.Ангелски разбира се.
Неусетно как 19 години от живота ми изтекоха.Колко бързо порасна Сара.Колко бързо се промени.Свалих си окървавената риза и я метнах в чувала, в който събирах мръсните дрехи.Съблякох и панталона си. Легнах по най-бързия начин и заспах.