"Небесна наследница"

Глава седем

Както Джейк каза -след час ще те чакам-така и стана.Бях пред гардероба си и бързо навляках черна туника и клин.Обух си ботуши и излязох. Там в градината където спеше дракона , ме чакаха Джейкъб  и Алая.Те седяха на тревата и си говореха  със  Сапфира.
-Закъснях  ли?
-Не.Ние туко - що дойдохме.
-Какво ще правим?
-Ами като за начало ще те науча как да контролираш крилата си и как да ги използваш.
-Интересно.
-Сара, това не е  игра -трябва да се научиш.Искам да застанеш пред мен и  да ги накараш да се появят.Сега искам да гледаш към мен.
-Добре.
Застанах пред него и го изгледах отгоре до долу.Беше ослепителен- мускулесто тяло,красиви криле  и още  куп неща.Той наистина беше ангел.Джейк затвори очи и изведнъж крилете му се показаха ,разпервайки се в целия си блясък.Тук те не бяха мръсно бели- бяха по-бели и от сняг.
-Това ми харесва.
-Кое?Крилата ли?
-Те също.Но начина по който ги разпери е още по-прекрасен.
Озърнах се наоколо,а животните ни ги нямаше.
-Добре сега е твой ред- искам да повториш същите движения.Ако се изтощиш просто ми кажи и спираме.
-Добре.
Затворих очи и се отпуснах.Мислех си как ще заблестят и моите крила.В този момент  сякаш нещо ме прониза в гърба и паднах на колене:
-Добре съм!Сега ще се изправя.
Той отстъпи назад и повдигна едната си вежда. Аз отново  затворих очи.В този момент крилата ми се показаха в целия си блясък.Отстъпих назад :
-Е?
-Добре Сара.Първо ниво е преминато.Нека продължим с второ.Сега трябва да летиш .

Добре това ще бъде лесно.
-Как да ги накарам да ...ами сещаш се?
- Трябва  да изречеш думата
" flea".
-Ами защо ти не изричаш нищо,когато искаш да летиш?
-Аз..вече свикнах с тях и не ми се налага.На теб обаче ти се налага.
-"Flea" .
Издигнах се на метър от земята.
-Сега какво?
-Сега трябва просто да летиш.
Той също се издигна и  двамата се изравнихме.
-Следвай ме.
Аз това и направих.Той тръгна към гората,намираща се на километър от  замъка. Той летеше пред мен и аз успях да хвана ритъма на крилете му.
- Джейк ?Става ли да седнем замалко?Изморих се.
-Добре.
Той се устреми надолу и явно кацна преди мен.Исках да сляза долу плавно,но крилата ми искаха друго .Не гледах къде се спущам и с единия шип  на крилото си ударих  един клон , заради който изгубих равновесие.А това беше зле- в този момент се озовах върху Джейкъб.Без да искам паднах точно върху него.Той изстена от тежеста ми .После се засмя:
-Знаеш ли....ако продължаваш така ...скоро може да се наложи да ходиш пеш.
-Защо?
-Няма значение.
Той се изправи и ме свали от себе си.
-Съжалявам .Съжалявам много.
-Как  е да можеш да летиш?
-Ами супер ...но без падането.
-Да се прибираме.
-Нека останем още малко.
Искам да си почина. Тревата е много мека.Моля те ако заспя да ме събудиш.
-Добре.
Наистина тревата беше адски мека.Дървото сякаш пееше някаква песен. А тази песен ме караше да се унасям.Забравих за всички тревоги до сега.Забравих коя съм и какво съм.Единствено знаех че искам да спя.Независимо дали съм сама или не.
....................
-Сара?
Отворих очи .Джейк ме носеше на ръце.Явно наистина съм заспала.
-Защо ме носиш?
-В момента не трябва да мърдаш.На 17 метра височина съм.Нося те защото  заспа под дървото... спеше толкова  сладко че не исках да те будя.А след малко ще трябва да ходиш на вечеря.Тази вечер майка ти ще има гости от далечни царства . Вечерта  ще е доста специална.
Той ме остави на балкона  и влезе в стаята ми с мен:
-Защо?
-Незнам....
-Не ,напротив знаеш.Не крий от мен Джейкъб.
-Не крия нищо Лунеса.Просто така.
Приближих се до него :
-Не ме лъжи Джейк....знам че криеш нещо.
Той видимо се ядоса:
-Както казах Сара ....не лъжа .
Не ме притискай.
Незнам какво ми стана ,но крилата ми се показаха и  го запратих в стената.Там се доближих на милиметри разстояние и........го целунах.
Да целунах го.Колкото и да не ми се вярваше той отвърна яростно на целувката.Завъртя ме светкавично към леглото и ме повали на него.Тогава крилете му закриха светлината от залеза на слънцето,карайки го да изглежда още по-внушителен и красив:
-Никога не прави това повече.
Никога.
Той излезе от стаята и ме остави сама.Какво сторих туко- що?Къде по дяволите ми беше ума?Явно някъде из въздуха.
Облякох  първата рокля ,която видях.Тъмно зелена рокля със малки диаманти по деколтето.Чудех се с какво да я съчетая,когато Зая влезе:
-Сара време е за вечеря.
-След минутка идвам.
Тя кимна и излезе.
Аз станах от леглото и се насочих към балкона.Сапфира я нямаше .Чувствах се малко гузна за постъпката си,но чудно защо пазителят ми отвърна на целувката.Не ме отблъсна.Това трябва да означава нещо. Както и да е. Излязох от стаята и зад мен веднаха се появиха Алкатрас и Нина. Така май се казваше другото момиче.
-Не искам да ме придружавате. Днес сте свободни.
-Но принцесо заповедите на майка ви?
-Аз нареждам така.Ако тя ви каже нещо относно това-кажете на мен.Предайте на Зая че утре ще я очаквам след обяд в залата за тренировки..
Сутринта няма да тренирам.
Това е .Свободни сте.
-Както наредите.
Аз влязох в залата  и мигом сто очи ме загледаха.Майка ми ме представи и заех мястото си.
От далечните царства бяха пристигнали царски семейства  и техните пазители.Аз не исках да говоря с никого и затова гледах постоянно пред прозорците. Как щях да погледна Джейкъб в очите след тази случка?
Внезапно майка ми ме сепна:
-Сара какво не е наред?
-Нищо...всичко е добре.Изморена съм.Може ли утре да поговорим за някои неща ,мамо?
При споменаването на думата "мамо" очите и светнаха:
-Разбира се мила.Чаках цели 19 години за да ме наречеш така.Сега отиди да поспиш.Никой няма да забележи отсъствието ти.
Върви и си почини. Сапфира се върна преди час .Върви и поговори с нея.
Кимнах и и пожелах приятна вечер на всички в залата.
Излязох бързешката  и се спъвах в дългата рокля.По стълбите за първия етаж видях Джейкъб, но го подминах. Бързах да вляза в стаята си.Сапфира ме чакаше на балкона.
-Помислих ,че  ще заспя без да те видя.
-Милото ми драконче.
Не бих те оставила сама.Чувствах се зле и се прибрах възможно най-бързо.
Тя ме изгледа с големите си очи :
-Разкажи ми.
Тогава реших да и разкажа за случката с Джейк