"Небесна наследница"

Глава 27

~Джейкъб~

Забравил за всякаква болка,успях да се надигна едва-едва и да тръгна към тронната зала.Зая вървеше плътно зад мен:
-Ще се убиеш,Джейк .Защо не остана в леглото ?
Бях само по черни панталони:
-Не ме интересува.Кралицата знае ли за всичко това?
-Сара ме помоли да не казвам.Тя...тя..
-Какво тя?Защо отива в Оредон?
-Ще търси черната вещица.
Онази долна стара твар,чиито кости бяха много стари,ала умът и бе остър като бръснач.
-Какво ще търси там,по дяволите?
-Не знам.Но ако кажем на кралицата,тя ще пусне поне пет дузини ангели да я търсят.А научили ли Хейлиус,че сме в земите му...не искам да знам какво ще се случи със Сара.
Приседнах на стълбите и рекох:
-Виж Зая,ако нещо се случи с мен...
-Не смей да го казваш,пазителю...
-Кажи на Сара,че винаги ще е в сърцето ми.
Тя ми помогна да стана,връщайки ме обратно в стаята ми:
-Виж какво -преживял си великата война между двата вида,отнесъл си я на земята сполучливо въпреки,че беше нападнат от демони по пътя,спасяваше я още безброй пъти...не смей да се отказваш само защото долните изчадия са прекършили крилото ти.
Легнах на кревата:
-Има някаква отрова в тях,Зая.И тя ме убива.
-Дръж се.Тя ще се върне скоро.
Едно беше в ума ми през следващите дни-Защо бе тръгнала точно за Оредон?

~ Сара ~

Летяхме още два дни докато да съзрем гората,в която се намираше вещицата.Бяхме постоянно нащрек за демони,ала такива не видяхме.
Тъй като Сапфира отдавна не беше летяла толкова много,а и имаше стари болежки от боя ни с Леон и Бранион,които все още я измъчваха,правехме малки почивки,през които аз обикалях околността в търсене на колибата на вещицата.
Ала такава не се виждаше.Реших да навляза по-дълбоко и по-навътре в гората сама,ала Сапфира не ме остави:
-Не знаеш що за твари се крият там.Някои са дори по-големи от мен.
И наистина,дърветата бяха толкова високи,че с огромните си размери тя изглеждаше малка сред вековните дънери,вероятно стари колкото най-страшната обитателка на гората.
Когато почти бе изгряла Луната и ние вече губехме надежда,че ще зърнем старата колибка,на гола поляна точно пред нас изникна малка къщурка,която отвън бе охранявана от две кучета приличащи на деформирани.
-Остани тук.Аз ще отида сама.
-Няма начин,Сара идвам с теб.
Дори не посмях да споря с нея.Приближихме се до къщата и едно от кучетата ни погледна:
-Какво търсят тук едно момиче и дракон?
Плътен,но и зловещ глас имаше то.
-Искам да разговарям с господарката ви.Надявам се да е тук.
Другото куче проговори:
-Тя ви очакваше.Ала ще говори само с теб,момиче.Люспестата твар може да изчака тук.
Сапфира видимо се раздразни,но запази спокойствие.
Огледах къщата-сламата беше сякаш туко-що сменена и толкова лъскава,че...приличаше на коса.Човешка коса.Игнорирах този факт и пристъпих вътре.
Там,седнала пред огнището и четяща някаква книга,старата вещица се обърна към мен.Ала не грозна и сбръчкана бабичка застана пред мен,а висока и руса жена с очи като злато.
Тя ми се усмихна и рече:
-Тук рядко се появяват такива като теб,принцесо.Ала още по-рядко виждам две линии сляти в една.
Говореше за смесената ми кръв-ангелска и демонска.
-Аз съм...
-Знам коя си.Знам всичко за всеки.Ала ти си загадка,Лунеса.Седни.
Изпълних казаното,настанявайки се в стол,на който имаше някаква косместа кожа.
Тя седна на своя стол и ме погледна :
-Какво търсиш толкова далеч от дома?
Очите и сякаш ме хипнотизираха.Погледнах към вените и-имаха сребрист оттенък.А черната рокля,прилепваща по тялото и я правеше да изглежда още по-красива.
-Чакам отговора ти.
-Идвам тук за...отвара.Магия.
-Много идват тук за това,Лунеса.За какво точно ти трябва ?
Разказах и за отровата в крилете на Джейкъб и за болката,която изпитва.Тя ме слушаше внимателно и накрая затрака с дългите си орлови нокти по малката масичка до нея:
-Всички знаем,че демоните са мръсни изчадия .Аз самата също съм едно от съществата на Ада.
Изправяйки се,русата и коса сама започна да се плете.След секунди,дълги руси плитки  виснаха до кръста и:
-Разбирам какво търсиш,Лунеса.Прахът,който е попаднал в крилете на твоя мил пазител се нарича  кръвогибел.Отравя крилете и започва бавно да засяга кръвта в тялото.Убива бавно и болезнено.На твоя пазител не му остава много.
Станах и я докоснах :
-Моля те,умолявам те....-сега разбрах,че не попитах за името и.
-Казвам се Алесая,ако това се чудиш момиче.
-Алесая,чух навред за твоята сила,Идвам при теб,за да ми помогнеш.Умолявам те.
-А какво ще ми дадеш в замяна?
Изобщо не бях помислила за това?
-Какво искаш?
Тя ме огледа:
-Искам кичур от златната ти коса.Дадеш ли я,ще направя всичко по силите си.
Дългата ми почти до кръста коса беше едно от нещата,които харесвах.Но за Джейк...щях да я пожертвам.
-Режи колкото искаш.И по-бързо моля.
С един поглед,косата ми бе скъсена малко под раменете.Тя хвана кичура и той се превърна в прах в дланта и.
-Седни и почакай.Всичко ще бъде готово скоро.
Алесая сложи прахта от кичура ми в буркан и го постави на висока етажерка.
След това започна да приготвя отвара.В голям черен казан,тя смеси всякакви отвари-зелени,черни ,жълти и въобще всички цветове на дъгата.Взе малко прах от буркана,в който бе моята коса и занарежда някакво заклинание.Погледна ме и рече:
-В теб има сила,Лунеса.И тази сила ще го спаси.Бъди внимателна как я използваш.Много ще искат да ти я отнемат,ала бъди бдителна.
Получената течност тя сложи в черна продълговата колба,с формата на дракон.
-Нека да я изпие наведнъж.Ще се гърчи от болка няколко дни,но след това ще е като нов.Ако преждевременно загуби съзнанието или разсъдака си-дай му от кръвта на дракона,смесена с вода от Синия водопад,който тече близо до двореца.Изпълни това,Лунеса и той ще живее.
-Благодаря ти.Никога няма да забравя добрината ти.Ако някога ти потрябва помощ-добре дошла си в кралството ми.
Тя се поклони:
-Благодарна съм за предложението ти,но предпочитам да си живея тук.Сега върви и лети към дома.
Кимнах и и излязох.Сапфира се излежаваше на тревата ,а двете деформирани кучета се поклониха и рекоха в един глас:
-Слава на кралицата на света.
Усмихнах се и понечих да се обърна,ала къщата беше изчезнала.Само една поляна.Премигнах и тръгнах към дракона.
Мощното и тяло се отдели от тревата:
-Е,какво стана?
Дума по дума сякаш вещицата говореше срещу нея и и обясняваше наново,аз предадох всичко на Сапфира.Тя ме огледа и рече:
-Искала е косата ти.Колко е хитра само.В какъв облик ти се разкри?
-Нима пред всеки е различна?Аз си мислех,че е еднаква пред всички.
-Тя сама избира как да ти се разкрие.Дали ще бъде красива и добродушна,или ще те накара да напълниш гащите,си е нейн личен избор.Явно си я впечатлила.
-Предложих и някой ден да отскочи до Мордония.
Качих се на гърба на Сапфира и тя рече:
-Помни ми думите,Сара,такива като нея няма да напуснат дома си никога.Старата госпожа не би зарязала своето още по-старо  жилище.
Издигнахме се нагоре и полетяхме в обратната посока.Беше вече нощ и не можехме да се движим толкова бързо.Ала въпреки умората ,Сапфира успя да прелети значително много километри.Едва преди изгрев намерихме място,където се устроихме и заспахме почти веднага.

Събудих се от тропот на копита.Излязох изпод крилото на Сапфира и в далечината мернах конници.
-Сапфира...
Тя се надигна моментално,хвана ме за наметалото и ме метна на гърба си.Излетя нагоре и изведнъж черния дракон на Леон се появи пред нас.За щастие,Леон не беше на гърба му.Той погледна към Сапфира и и рече:
-Кацни долу.
Тя бавно се приземи.Бяхме  обградени от въоръжените конници.Бранион кацна точно срещу Сапфира:
-Какво правите тук принцесо? Нима господарят  ми ви залипсва?
Погледнах го с презрение:
-Пусни ни,Бран.Не желая да се занимавам с  господаря ти.
Той тупна с крак,от което се олюлях.
-Крал Леон ви иска в замъка си.Нареди ми да не се връщам без вас.
Погледнах към Сапфира и после към него:
-Пусни нея.Тя не ти е нужна тук.
Разбрал за какво говоря,той я погледна и усетих как двамата със Сапфира имат телепатична връзка.Тя ми разкри това,което той и казва.
"Как е тя?"
"Расте бързо.Няма да е зле да я навестиш щом отидем до планината."
"Сега ще те пусна,Сапфира,но не смей да водиш белите изчадия на Алуна тук. Леон  ще ги смаже всичките,първо почвайки от великия Джейкъб Малоу."
"Ако нещо се случи с кралицата ми,знай че ще те разкъсам на стотици парчета.И после отново с магия ще те събера,за да те разкъсвам пак и пак."
"Силни думи предположение,че си на чужда територия.Тръгвай сега."
Сапфира му се озъби и ми тихо:
-Ще се върна за теб,заедно с войните на Алуна.
Докоснах мицуната и:
-Върви и помогни на Джейк.Аз ще се справя.
Гледайки я как отлита заедно с отварата за пазителя ми,се чувствах щастлива.Ала щом Бранион се намеси,всичко се изпари:
-По въздух или по земя желаете да пътувате,ваше благородие?
Погледнах го  надменно:
-Да те видим що за дракон си всъщност.

*Здравейте!Това бе една много дълга глава,за която нямам търпение да чуя мнението ви.Надявам се да се хареса!❤️❤️❤️*