"Небесна наследница"

Глава 28

Яздейки друг  дракон сякаш беше кошмар.Притеснявах се дали щяха да оставят наистина Сапфира да се върне у дома и дали Леон не бе пуснал стражи след нея,но Бранион ме увери,че тя е добре.
Междувременно докато летяхме,той на няколко пъти ме попита какво правя в тези земи.Сама.
-Не отговарям пред теб.
-Но пред господаря ще се наложи да си разплетеш езика,принцесо.Той не харесва откази.
-Заведи ме до него,пък после ще видим какво харесва и какво не.
Летяхме над черна и пуста земя.Нямаше и капка светлина в чернилката,която ме заобикаляше.Дори реките сякаш се бяха превърнали в течно небе.
Щом най-накрая се озовахме пред величествения замък на демоните,Бранион ме остави на върха на една кула и се изгуби в облаците.Разперих крилете си и се опитах да запазя спокойствие.
Но щом той се появи от нищото и просто кацна пред мен,останах поразена от физическата промяна на Леон.Момчешките му черти бяха заменени с такива на истински мъж,сякаш преминал през стотици войни.Късата му доскоро пясъчно-руса коса стигаше до раменете и се завиваше на леки къдрици в края.Огледах го отгоре до долу-беше станал по-едър и внушителен приличащ досущ на безстрашните принцове,които се борят с опасни чудовища и след това спасяват омагьосани девойки от приказките.Могъщите черни криле се извисяваха над него,блестейки с някакъв златен прах по тях.Беше величествен.
-Добре дошла,Сара.Отдавна не се бяхме срещали.
Прилепих криле плътно до гърба си:
-У теб има огромна промяна,Леон.Явно наистина се е минало много време.
Той ме огледа :
-И Вие сте доста различна от преди,ваше Височество.
Последва кратка пауза,нарушена от мен:
-Остави ме да си тръгна.Не съм ти нужна,Леон.
-Нека да поговорим другаде,Сара.
Секунда по-късно се озовах седнала на дървен и богато резбован стол,чиито дръжки бяха глави на демони.Леон стоеше прав и се насочваше право към мен.Бавно,той дойде на метър разстояние
и попита:
-Гладна ли си?
От всички възможни въпроси,които можех да очаквам да ми бъдат зададени от него,този беше най-отзад в списъка.
-Не.
Кратък и ясен отговор,ала той щракна с пръсти и пред мен се появи чиния с морски дарове и бокал,пълен с червено вино.
-Смятах,че прекрасната ти майка те е научила да не лъжеш.Толкова грозно нещо е лъжата,особено казана от ангел със синя кръв.
Бутнах чинията към него:
-Няма какво друго да ти кажа,освен че не желая да остана и минута повече тук.
Той се засмя:
-О,Сара не ме карай да съжалявам,че вместо да те тикна в някоя мокра килия и да ти дам сух хляб,аз ти предлагам храна,спалня и компанията си.Смятам,че никоя дама не би отказала такова предложение.
Изправих се:
-Какво искаш?
Сините му очи обходиха тялото ми-беше ми кристално ясно какво желаеше от мен този долен демон.
-Седни,скъпа.Не се нервирай толкова.
Но не седнах.Останала така,той рече:
-Какво правеше в земите ми предположение,че знаеш какво те чака ако те заловя?Защо дойде и то без пазители?
-Аз сама се грижа за себе си,Леон.Не ми трябва някой да ме защитава.
-А къде е любимият ти паднал ангел,Лунеса?
Докато се осъзная,вече бях приклещила тялото му към масата,съскайки:
-Мери си приказките ,Леон,или той лично ще те обезглави.
И отново,сякаш той просто си представяше къде иска да отиде,се озовахме в просторна стая.А аз го бях възседнала на огромно легло,чиито размери спокойно можеха да поберат криле.Въпреки че бяхме в това състояние,той не помръдна,нито пък аз.
-Ако смяташ да прекараме ноща така,съгласен съм да те гледам цяла нощ,Сара.
Наведох се по-ниско към него:
-Едва ли ще издържиш,миличък.
Той се изправи и ме тикна под себе си:
-Умея да бъда търпелив.
Ръката му беше ниско на кръста ми:
-Върви си.Остави ме.
Той бавно се отмести от мен и излетя от балкона. А там,все още стояща неподвижно,можех да усетя опианяващия му аромат.След това неволно погледнах ръцете си и те бяха полепнали със златен прашец.
Малко по-късно съм заспала.Но на другата сутрин щом отворих очи,забелязах че не бях в някаква си обикновена стая.
Всичко беше в нюансите на тъмно червеното и черно.Меките завивки,с които бях завита имаха по себе си черни знаци,символизирайки нещо.Портрет на него самия висеше на една от стените.И тогава осъзнах къде се намирам.Не просто в някаква си стая,а неговата стая.Лежах на не кое друго да е легло,а на неговото.
Облечена в черна и дълга копринена рокля с тънки презрамки.
Но него го нямаше.Можех да усетя аромата му в стаята и отчаяна му нужда някой да топли леглото му.Но това нямаше да бъда аз.
Излежавах се колкото мога повече и щом ми омръзна,се надигнах.Открих една купчина дрехи и набързо ги облякох.Черна туника и клин в същия цвят.Вързах косата си и излязох от стаята.Наоколо беше тихо и никой не се виждаше.
Тръгнах по коридорите и не след дълго се озовах отново на същото място като снощи.
Докоснах дългата маса и на нея се появиха най-различни ястия.Колкото и да не исках да докосвам нищо тук,яденето ухаеше толкова хубаво.Фактът,че снощи си легнах без да съм сложила и залък в устата си,правеше положението още по-зле.
Седнах на стола си и първото нещо,което хванах бе гофрета, полята с черен шоколад.Половин час по-късно имах чувството,че ще повърна.До толкова се бях натъпкала с храна,че сигурно щеше да ми прималее.
Облегнах се назад в стола и погледнах към тавана-на него имаше огромно огледало.Защо по дяволите някой ще слага огледало на тавана си?
-Добро утро,Сара.Надявам се,че спа добре.
Погледнах напред и той беше седнал точно срещу мен.Държеше чаша с черна течност в нея и ме гледаше право в очите.
-Какво правиш тук?
-Аз съм в дома си,Сара.Що за глупав въпрос,скъпа?
Станах и отидох до балкона,готова да излетя пред очите му.Но той препречи пътя ми с огромните си криле.Огледах първо тях и след това очите му.Мамка му,тези проклети сини очи.
Крилете му ни обвиха в пашкул,скривайки ни от света.
-Леон...моля те.
Той ме дръпна към него.Едната му ръка бе на кръста ми.
-За какво се молиш Лунеса?
Бедрата му опираха в моите:
-Пусни ме да се махна.Нямам никаква работа тук.С теб.Моля те.
Леон ме обърна с гръб към него и прошепна в ухото ми:
-Искам да ме молиш за друго,мила.И не тук,а в онова огромно легло където снощи едва се сдържах да не те омая,за да мога да те имам.Повярвай ми,мога да бъда много търпелив,но...не съм светец.
Сега и двете му ръце бяха на кръста ми,притискайки ме в мускулестото му тяло.
Колкото и да не харесвах този лукав демон,самата мисъл да бъда под него в онова легло беше доста добра идея...но аз не бях от неговите играчки.Не,аз бях силна.
Понечих да се отдръпна,но той ме притисна още повече към себе си.
-Леон спри.Господи кълна се,че...
Той оголи шията ми и остави влажна целувка на нея.
-...че ще бъдеш моя?
-Ще те убия.
-Опитай.
Отдръпнах  се от него.Цялата горях:
-Нали ме искаш?Хвани ме.
Побягнах накъдето ми видят очите и когато намерих някаква пролука измежду стените,той прошепна в ухото ми:
-Моя си.
Сега вече мечтите му с мен щяха да станат реални.

~Е,вече след тази глава искам да чуя мнението Ви какво ще се случи по-нататък .😊😁~