"Небесна наследница"

Глава 17

На другата сутрин стоях до късно в леглото.Обмислях  план за бягство и отмъщение.
Не  разбирах обаче защо нищо мое ангелско  не се проявяваше тук.Снощи усетих че нещо ме наблюдава, изправих се и  там за мое учудване нямаше никой.Миг по-късно обаче усетих  плясък на криле на балкона.Бързо изтичах до там и видях  Леон далече в небето.Колко бързо може да лети.Реших най-сетне да се изправя от леглото и да облека нещо.В гардероба имаше само черни,сиви и небесно тъмно сини дрехи.
Облякох една  рокля и реших  да се поразходя.Отворих вратата и по коридорите беше пусто.Огледах се и се запътих към прозореца в дъното на коридора.Качих се отгоре на  мраморния  перваз и  огледах какво е положението -отдолу се виждаха  доста демони.Трябваше само да скоча и щях да полетя към Мордония.Тъкмо  да  го направя  и някой ме хвана за роклята.
Озовах се в ръцете на Леон.
-Леон ,пусни ме!
Той ме пусна:
-Искаш да паднеш ли ? Да се убиеш?
-Не  ме докосвай! Ако знаеш как жадувам да те убия ,заради това което стори на Сапфира.
Той  склони глава.
-Нищо не съм и сторил.Просто е леко зашеметена.
Очите ми цяха да изкочат:
-Моля?Видях с очите си как я п робождаш с копието си!
-Това което си  видяла е просто илюзия.Никога не бих я наранил,аз просто я докоснах и я зашеметих. Знаеш какво  ще се случи ,ако я убия.
Не можех да повярвам.Той не я е убил.Всичко е било просто илюзия.
-Искам да ме върнеш.Няма да се оженя за теб.Ако ще да умра.
Той ме погледна:
-Искаш ли да те.....
Няма значение.
После се обърна и зави нанякъде.
Реших да  продължа да се разхождам.Скоро бях извън замъка .Учудващо  беше че никой не ме виждаше.На два пъти се блъснаха в мен.Намерих  конюшните  и влязох вътре.Имаше около 20 черни  коня.И всичките бяха с криле.Започнах да се разхождам из тях и оглеждах всеки един.Вниманието  ми привлече най-крайния кон,за който имаше най-много отделено място.Докоснах го и той мигом  се изправи на задните си крака.
-Стой конче!
Някой извика зад мен.
Обърнах се и .....Леон.
Отново.
-Какво правиш тук ?
Скръстих ръце на гърдите си:
-Не те интересува.Излязох навън.
-А какво правиш при конете?
-Леон спри да  ми задаваш един милион  въпроси.Просто исках да се поразходя.
-Сара.Чуй ме. Можеш да правиш каквото си искаш.
Да ходиш където си искаш.Но просто не бягай.Разбра ли?
Той погледна към коня:
-Това е пегас.Коне с крила.Иначе името и е   Ерис.
-Прекрасна е -тихо изрекох.
-Също като теб.
Погледнах го в очите.Те бяха черни с миниатюрни бели точици в тях.А русата му коса беше  доста  сресана.Повече от колкото трябва.Гледахме се така в продължение на минута.Никой не отвръщаше погледа си от другия.
Накрая тъкмо да тръгна към изхода и Леон ме бутна на сеното.Огромната копа сено подпухна  надолу заради тежеста ни.Той бавно започна да повдига роклята ми нагоре ,като едновременно с това ме целуваше по шията.Всичко в мен крещеше да го разкарам от себе си колкото се може по-бързо.Но аз  не  можех.Тялото ми беше натежало и изобщо не можех да мръдна.Скоро роклята ми беше достигнала до кръста и Леон се  надигна над мен.След секунди
той изчезна.Както беше  над мен , изведнъж изчезна.
Продължих да лежа безпомощна на сеното  и не мърдах.Ненавиждах се.Ще умра от срам.Надигнах се с цялата си останала сила и се запътих  към  двореца.Минах през главния  вход   и отново влязох в стаята си на третия етаж.Проснах се на леглото и се замислих дали да не се опитам да избягам с един от конете.Ала дали ще успея да го възседна, това не знаех.А и крилете ми въобще не се показваха,въпреки че изричах думата ,казана ми от Джейк.
След близо час преосмисляне ,бях облечена  за езда и готова за бягство.Тук денят беше по-къс от ноща и вече се свечеряваше.Излязох набързо от двореца и отидох при конюшните.Вътре имаше едно малко момиче на около 7-8 години ,галещо най-крайния кон.Тя спокойно  му говореше нещо и дори  му даваше прясна трева.Помръднах напред и тя впери  погледа си в мен.
-Виждам те.Но ти си мислиш че не те виждам ,нали?
Бях изумена:
-Другите демони не ме виждат.Как така ти можеш?
-Аз съм дъщеря на Леон.Затова те виждам.
Дъщеря ли?
-Как така дъщеря?Нима той е имал съпруга?
Очите на момичето светнаха в  синьо:
-Да точно така.Принцеса Сирейла.Моята майка.
-Какво се случи с нея?
-Беше убита от ангелите - пазители на  кралица Луна.Ти  си нейната дъщеря демон.
-Откъде знаеш това?