"Небесна наследница"

Глава 29

Щом се озовавам в ръцете на Леон,той светкавично ме обръща към себе си,ръцете му обгръщат кръста ми,а устните му са върху моите.Въпреки,че го мразя много повече от колкото може да си представи,отвръщам на целувката.
В следващия момент силен шамар от моя страна го кара да ме пусне и жадно да ме огледа:
-Силничка си.
Той разперва крила:
-Но дали в теб наистина има такава огромна сила за каквато се говори,принцесо?
Изплю титлата ми като храчка,която му пречи да диша.
След секунди се озоваваме на покрива на замъка,на кръгла бетонна площадка за тренировки.
Крилете на Леон се показват иззад гърба му и сякаш разцепват небето с умопомрачителната си красота.
Той щраква с пръсти и пред мен се появяват редица оръжия.
-Избирай Сара....и се бори за свободата си.
Черна сянка се появява над мен-може да не съм изцяло демон,ала крилете ми са черни като нощ.Леон накланя глава настрани:
-Деконската кръв в теб надделява,скъпа.Ето защо ти ми принадлежиш.
Хвърлям поглед към първото острие пред мен,вземам го и го мятам към него.
Той просто се накланя надясно и избягва оръжието.Долно копеле.
Издигам се нависоко към облаците и се изгубвам от погледа му.Секунди по-късно,усещам удар в дясното крило,който обаче е недостатъчен за да ме свали.
-Леон,какво по дяволите искаш от мен?
Тишина.Гробна тишина.
Кралят на демоните се показва пред мен,а сините му очи сякаш са придобили черен оттенък:
-Теб,Сара.Теб и цялото ти кралство в краката ми.
Без дори да се усетя,прелитам разстоянието помежду ни,бърза като вятъра и го хващам за гърлото.
-Никога.
Със свободните си ръце,той ме хваща за ханша и ме изблъсква към един пухест облак.
Отново изчезва.Оглеждам се за него,но светът около мен потъмнява и се озовавам отново в спалнята му.Но този път дрехата,която е уж по тялото ми за да скрие плътта,всъщност не крие нищо.
Леон се появява пред мен с разперени криле,облечен само по черен намачкан панталон.Оглежда ме отгоре до долу и чак сега осъзнавам че двете ми ръце са завързани.В седналата си позиция,дори и да искам да го ударя,мръсните въжета ограничават възможностите ми.
Той се накланя напред:
-Какво би дала за семейството си ,Сара?Какво би пожертвала?
Семейство.Кое бе моето?Земните ми майка и баща ,които са се грижили за мен или онази,която е поверила на друг да ме пази цял живот?И истинският ми баща,когото така и не познавах.Объркана.Да,такава бях.
-Така си и знаех.Ти не знаеш коя си Сара.Не знаеш и защо си тук.Нямаш си представа колко много същества искат да бъдат на твое място.
-А ти какво знаеш Леон?Държиш ме тук сякаш съм животно,което можеш да контролираш!Аз съм бъдеща кралица и ти нямаш право да се отнасяш с мен по такъв начин.Пусни ме да си вървя,или кълна се че ще те убия с голи ръце.
Той се засмива подигравателно:
-Не си способна дори пеперуда да убиеш,мила.
Дръпнах рязко веригите и те издрънчаха.
-Нямам намерение да играя грубите ти игрички.Пусни.Ме.
-Отговори на въпросите ми.Ако отговориш правилно,ще те оставя намира.Ако ли не-той се усмихна злобно-По-късно ще реша какво да правя с теб.
Изпълнена с цялата си злоба,рекох:
-Задай въпроса си.
Той се изправи и крилете му се разпериха:
-Би ли се отрекла от короната,за да си с Джейкъб?Би ли оставила всичко зад гърба си,само и само за да се върнеш на земята с Падналия?Имаш ли смелостта да се опълчиш на собствения си вид?
Въпросите му бяха като плесник по-силен и от удар с юмрук.Сякаш бях залята с вряла вода в съня си.
При тези обстоятелства бих отрекла всичко.За нищо на света нямаше да се отрека от короната,но...
Сега и тук....Леон знаеше отговора ми.И нарочно искаше да го чуе от собствената ми уста.
-Короната е нещо,с което нито една принцеса не би се разделила.Нито една наследница на такъв силен вид,род,не би искала да я отхвърли.Но аз не съм такава,Леон.Не.Аз съм Сара Оклър и винаги ще си остана човешкото момиче,дошло в този свят като дар.Аз не съм като теб,Кралю на демоните.И никога няма да бъда.Жената,която тук наричам своя майка,всъщност не е нищо повече от ангел,който не е бил в състояние да ме опази точно заради твоя вид.Скъпият ти баща е причината аз да раста далеч от всичко,далеч от семейството си.Но знаеш ли-до някъде съм благодарна.Благодарна затова,че точно Великият Паднал е този,който цял живот се е грижел за мен.Защото ти Леон,ти и проклетите планове на баща ти съсипаха всичко.И повярвай ми,бих сринала света из основи,за да бъда с Джейк.Бих унищожила всичко.Абсолютно всичко.
Веригите паднаха шумно на земята.Озовахме се в конюшня,пълна с летящи коне.Пегас.
Леон тръгна към мен,постави едната си ръка на кръста ми и ме целуна нежно.
След това тихо заговори:
-Бъди щастлива Лунеса.В твоите очи може и да съм злодеят от приказките,които са ти чели като малка,но дори и злодеите имат добрина в сърцето.Върви при своя ангел.Не му остава много време.
Той се обърна с гръб и рече:
-Вземи Ардженто.Той знае пътя до дома ти.Приеми го като подарък от мен.
Тръгнах към него :
-Защо?
Сините му очи потъмняха:
-Затова,че не си моя.В сърцето ми винаги ще има място за теб,скъпа.Не го забравяй.
Инстинктивно го прегърнах и го целунах по бузата:
-Благодаря ти.
Секунда по-късно,той ме качи на коня и му рече:
-Пази я с цената на живота си.
Конят изпръхтя и разпери огромните си криле.Полетя напред и се изгубихме високо в облаците.Вече можех да усетя вкуса на свободата.

~Сапфира~
Щом кацнах под балкона на Сара,кралицата веднага се яви и започна да ме пита къде е Сара.Щом и обясних,те бе готова да ме удуши.
-Как...Сапфира как можа просто да я зарежеш?Леон ще я убие!
Изръжах силно:
-Тя е добре,нищо няма да и се случи.Сара не е толкова беззащитна.
Кралицата се хвана за главата:
-Как въобще ви дойде идеята да ходите при онази стара твар предположение,че сте на територията на демоните!Трябва да извикам ангелския легион-ще нападнем веднага.
-Не!Ваше величество,знам че Сара ще се оправи!Моля ви,не правете нищо подобно.Тя ще се върне.
-Откъде знаеш?!
-Леон...ще я пусне.Имайте вяра в нея.
Тя ми обръща гръб:
-Ако се върне невредима,и двете ще отговаряте пред мен.И ще има сурови наказания,Сапфира.
Изръмжах отново:
-Щом такава е волята ви,годподарке.
Алуна изчезна от стаята на Сара,а аз се молех на незнайни богове Сара да е добре.

~Сара~
Ардженто летеше по-бързо дори от Сапфира.Пътят,по който минахме не беше същия,по който двете с дракона ми дойдохме.Явно имаше пряк такъв.
Задаваше се буря,а не знаех колко път още ни остава.
-Давай Ардженто,по-бързо!
Черният крилат кон бързаше колкото може повече.Светкавица се появи близо до нас,а коня се подплаши.Надявах се да избегнем бурятя.
Ала тя ни застигна.