"Небесна наследница"

Глава 20

Стоях в ъгъла на палатката и се потях като животно.Не можех да спра да треперя.Исках да се помъча да осъзная какво става,исках да яхна еднорога и да избягам.
Исках да се върна на Земята.
Внезапно той влезе:
-Ставай.
Той дойде до мен.Подаде ми ръка:
-Стани,Сара.
Нямах сили да го попитам откъде знае човешкото ми име.Просто го погледнах и той се наведе.Очите му бяха сини,а косата черна.
-Искаш ли да ти помогна?
Кимнах и той ме повдигна.
-Благодаря ти.
Излязохме от палатката и отидохме в друга.Там,на земята,стоеше стара жена с къдрава червена коса и нокти като кинжали.Лицето и беше изпънато,въпреки годините и.
Той ме остави пред нея и седна до мен.Жената отвори очите си.Никога не бях виждала толкова светло зелени очи.Тя ме огледа:
-.....Ти си дъщерята на Дявола.
Ти си тази,в чиито крака някой ден ще се кланяме.....-говореше бавно.
-Какво...какво искате от мен?
Тя изви вежда и тихо рече:
-Сила.....мощ.
-Каква сила,каква мощ?!Какви ги дрънкате!Искам да ме пуснете!
Надигнах се,но здравите ръце на мъжа до мен ме накараха да седна обратно.
-Ще те върнем на тези,на които принадлежиш.Но при едно условие.
-Какво е то?
-От векове наред ангелите се мислят за господари въпреки отслабена си сила.След загубата на баща ти,Мордония и Оредон сякаш пропаднаха в бездна.Но разбира се теб те нямаше тук.Ти нищо не знаеш.
-Какво още да знам по дяволите?Дъщеря съм на баща полу-демон,полу-ангел и чистокръвна майка ангел.Аз самата съм с повече демонска кръв,отколкото ангелска.Какво повече ми трябва да знам?
Старицата поклати глава и погледна към костите,разпиляни пред нея:
-Ти си много повече от това.Майка ти може би ти е казвала как Падналият те е отнесъл на Земята и години наред те е наблюдавал.
-Падналият?Моят пазител ли имаш предвид?
-Той е Падналият.Той е този,който падна в дуела срещу Непобедимия.
-А кой е Непобедимия?
-Синът на Дявола.Твоята сродна душа.
Леон.Самото споменаване на името му ме накара да потръпна.Но защо са се биели?Заради какво?
-Защо е имало двубой?
-Твоят ангел беше още млад и не пестеше силите си.Прекара години в заточение по най-отдалечените места в царството на родителите ти.
Но един ден станало така,че той предизвикал не кой да е ,а самият Леон.Двамата били еднакво силни,но Леон в крайна сметка успял за завоюва победата.Оттогава наричат Леон Непобедимия.
Никой не ми бе казвал тези неща. Дори Джейкъб.
-Какво искате от мен?
Моят придружител се обърна към мен:
-Искаме вие ангелите да спрете да ни избивате. Броят ни намалява и вие сте виновни за това.
-Не можете ли да се защитите?
-Никой не може да се защити от вашите оръжия.Мечовете и кинжалите ви са изковани от чисто сребро и моментално умираме като пилци щом ги запратите по нас.Аз съм господар на тези земи и благодарение на мен мирът все още властва.
-А защо ви убиват?Има си причина за всичко...
Настъпи тишина.Изведнъж спътникът ми рязко се изправи и започна да вие.
-Ангелите са тук!
Настъпи паника.Всички около нас се преобразиха,само старата жена остана в човешката си форма.
-Той е тук.Търси те.
В последните си минути с нея реших да задам финалният си въпрос:
-Кажи ми как да спра Леон и войниците му.Кажи ми как мога да постигна мир между двете кралства!
-Мир може да има само ако ти се седнеш на трона на майка си и сама се изправиш срещу Леон.Побеждавайки го,може да поискаш мир или да го убиеш.
-Но ти каза,че той е моята сродна душа,а сега заявяваш че трябва да го убия!Какво да правя?
-Ти сама ще решиш.
Някой влезе при нас.Обърнах се и Зая беше там:
-Принцесо ,отдръпнете се от нея!
Зая понечи да я прониже с кинжал ,но аз я спрях.
Старата ме погледна и рече:
-Помни момиче.....Побеждавайки най-големият си враг,ти ще изгубиш най-скъпото си.
И изчезна.По дяволите.Зая дойде до мен,помогна ми да се изправя и излязохме.Точно пред мен,Джейкъб изникна с огромните си бели криле.Целия беше  в черна люспеста броня.При появата ми,той ме погледна и дойде до мен.Понечи да ме целуне,но осъзна какво прави и се спря.
-Добре ли си?Има ли ти нещо?
-Добре съм Джейк.Моля те нека ги оставим.
Джейк свирна с уста и около 30 ангела кацнаха край него,образувайки защитен кръг около мен и него.Той ме дръпна към себе си и нареди на другите да се издигнат.Както си седяхме на земята,изведнъж се озовахме в тронната зала на царството ми.Майка ми,седяща на трона,се затича към мен и ме прегърна:
-Сара....Добре ли си миличка?
Кимнах и тя ме прегърна още по-силно.
Джейкъб накара ангелите да се разпръснат и да засилят охраната ми двойно.
След близо три часа в обяснения къде съм била и кой ме е отвлякъл,мама и Джейк останаха в залата да обсъдят нещо.Аз естествено ги подслушвах.
-Лунеса е в опасност.Не мога да я защитя от Леон .Не и изцяло.
-Аз ще се справя.Похитяването на кралска особа се наказва със смърт,а той престъпи много граници.Какво ще кажете да започнем да обучаваме дъщеря ви по-усърдно?Имам предвид че тя трябва да се научи да се отбранява.Да не говорим че крилете и изобщо не я слушат.А и са изцяло черни.
-Кръвта на баща и явно е заличила моите гени,правейки я чистокръвен демон.Ала ако и двете царства са управлявани от демони,хората ще се надигнат на бунт.Ще се опитат да прогонят Сара далеч от тук и тя няма да може да докаже че е ангел.О Джейкъб какво ще правя?
-Тя ще се справи.Убеден съм в това.Оставете на мен.
-На теб вярвам най-много.Искам да обучиш дъщеря ми и да я направиш войн.Но помни какво ти казах-дори и да си готов да умреш за нея,ти не си правилният.Разбра ли?
-Ясно ми е.
Чух го как идва към вратата и хукнах към стаята си.Там отдолу под балкона,Сапфира спеше.Метнах се отгоре й и цял ден си говорехме и малко преди залез тя ме заведе на върха на планината Сирес.Там и разказах за разговора на Джейк и майка ми.Драконът ми не остана доволен и обеща да говори отново с майка ми.
-Ще усложниш нещата.Недей.
Същата вечер заспах с чувството че някой ме гледа от балкона и когато се събудих към 2 сутринта,белите му крила бяха плътно прибрани зад гърба.Между тях имаше черен меч с червени руни на него.Погалих крилете и те потръпнаха:
-Заспивай Сара.
Дръпнах го към мен и той светкавично ме прикова към леглото:
-Не ме предизвиквай,малката.
-Идиот.
И заспах с усмивка на лице.
Странното беше че на другия ден спалнята ми беше счупена от огромната тежест на черните ми криле.По дяволите-бяха порастнали с още 15 сантиметра.