"Небесна наследница"

Глава 23

Това,което виждах с очите си беше бебе дракон.Черните му люспи лъскаха на слънцето.
Погледнах Сапфира:
-Как..защо не ми каза?
Тя хвана малкото за опашката и го сложи пред мен.
-Не искаш да знаеш как стана.
Къде другаде имаше дракони ?Откъде се взе това същество?
-Напротив.Искам.
-Драконът на Леон.
Е,добре.Това си беше като гръм от ясно небе.
-Ето защо е черно.Но пък има твоите очи.
Сапфира извърна поглед от мен и сложи главата си на другия край.
-Какво има?Изглеждаш тъжна.
-Това не беше планирано.
-Но пък е чудо.От толкова много години не са се раждали бебета.Този мъник е дар.
-Дар от какво?От дракона на Леон.Аз ненавиждам Леон.И сега вместо да пазя теб,трябва да отгледам това...
-Не говори все едно е някоя играчка.Това драконче е важно за теб.За мен.Има ли си име?
-Не.И е момиче.
-Хм...Мисля да я наречем...Черен ужас.Какво ще кажеш?
-Звучи доста...страховито.Мисля че би било по-добре да няма име.
-Но Сапфира...Не може да няма име.
Тя се изправи и прибра крилете си плътно:
-Вземи я с теб в двореца.Искам да остана сама.
-Тя има нужда от теб.Как ще я взема с мен?
-Храни я с месо на няколко часа.
-Къде отиваш Сапфира?
Очите и придобиха черен цвят:
-Бранион иска да ми каже нещо.Може да се забавя.
-Значи отиваш при него,така ли?
-Аз...трябва да поговоря с него.
И излетя.Фактът,че дракона на Леон беше виновен за появата на това малко същество,ме накара да си изясня всичко.Сапфира ми беше казала че откакто аз съм изчезнала ,е било изключително рядко да видиш дракон.Може би инстинктите за продължаването на вида ги е подтикнало към такава стъпка,въпреки онази случка,когато Бранион и тя се опитваха да се убият взаимно.
Постоях около час още и реших да взема малкото и да се върна обратно.Отлетяхме от планината и след няколко часа се приземих на балкона си.Имаше някой в стаята ми-разперих криле отново и пред мен застана Джейк.
Крилете му бяха плътно едно до друго,а бялата риза беше разкопчана.
-Какво правиш тук?
Минах покрай него без дори да го погледна,но той хвана ръката ми:
-Притесних се за теб.
-Тези ги разправяй на друг.
-Какво носиш в ръцете си?
Пуснах малкото пред мен и очите на Джейк едва не изскочиха:
-Черен дракон-откъде го намери?
-Сапфира и Бранион.
-Кой е Бранион?
-Драконът на Леон.
Той се стъписа:
-Не е възможно.Той едва не я уби...едва не погуби и теб.
Сложих малкото на леглото си и рязко отсякох:
-Да не би да ми носиш някоя нова заповед от майка ми?
Той се намръщи:
-Исках да видя дали си се прибрала .
-Да бе.Ти и притеснение.
Джейк скръсти ръце.
-Махни се от стаята ми.Това не е молба,а заповед.
Смятам,че си добър в изпълняването на нареждания.
-Опитваш се да ме вбесиш ли?Да ме накараш да откача?
-Не,Джейк.Опитвам се да се отдалеча от теб достатъчно та да мога да...
Спрях.
-Какво?
-Нищо.Върви си.
-Ще я видим тази.Отново ще ме потърсиш,но ще се наложи да се оправяш сама.
-Сякаш съм бебе,че да не мога да се оправя.
Той излезе на балкона,разпери крила и се изстреля нагоре.
Аз погледнах към малкото черно същество и му рекох:
-Явно съм зарязана от всички.Искаш ли вечеря?
То ме погледна със сините си очи и се усмихна.Нямах нужда от отговор.