"Небесна наследница"

Глава 14

Летяхме около два часа , а когато вече се изморих наредих на дракона да се приземи.Седнахме на поляната под балкона ми,където беше мястото на Сапфира.Докато си говорехме ,видях майка ми да разговаря с някого .След краткия разговор с непознатия, тя дойде до нас.
-Как си Сара?Как е крилото ти?
-Всичко е наред мамо.Кой беше този човек с който говореше преди малко?
-Това е един от градинарите. Питаше ме за някои подробности, относно празника след два дни.
Съвсем забравих за празника.
-Майко....чудех се дали демоните от Оредон ще присъстват?
Тя побеля като платно,но видимо запази самообладание:
-Представители на рода на баща ти ще бъдат само Крал Хейлиус,принц Леон и стражите им.А също и техните демони - пазители.Това е.
Погледнах я право в очите:
-Защо държиш Джейк настрана от мен ?Затрупваш го с милион задачи, за да не е с мен.Защо?
-Той е твой пазител и нищо повече.Не мисли че една принцеса би могла да живее с хибрид от неблагородно семейство!
-Не го наричай така!
Ядосах се и се изстрелях право в стаята си.Проснах се на леглото и заплаках.Обичах Джейк,обичах го от дъното на душата си.Нямаше да се откажа от него. Не ме интересува какво казва майка ми.
Реших че трябва да го намеря.Трябва да му призная чувствата си. След близо половин час търсене из замъка ,най -сетне разбрах къде беше стаята му.Беше се преместил в едно от помещенията под замъка,за да се усамоти замалко.Поне така ми обясниха другите пазители.Почуках на черната врата,но отвътре не се чу гласът на Джейк.Беше някакво момиче.Влязох и се натъкнах на това,което най-малко очаквах - някаква русокоса госпожица беше приклещила Джейкъб в стената и яростно го целуваше. За капак и двамата бяха голи.Цялата настръхнах и извиках:
-Как не те е срам Джейк ?
Как смееш да ми причинявяш това?
Те мигновенно се отделиха един от друг ,Джейк тръгна към мен,но напразно.Бях толкова разгневена,че ми идеше да удуша и него и момичето.Тогава сякаш разума в мен изчезна,остана само гняв и ярост.Усетих как крилете ми се показват.Ударих горната стена с тях и усетих болка в едното.Не ми пукаше.
Джейк започна да се облича ,а русокосата стоеше настрана.
-Сара изслушай ме!Мога да обясня!
-Не искам нито да те чувам ,нито да те виждам!Мразя те !Мразя те!
Яростно затръшнах вратата и побързах да излетя колкото се може по-надалеч.Ума ми не го побираше!Явно майка ми беше права. По дяволите Сара, ти си една нищожна глупачка!Защо му повярвах,защо му се доверих?
Вече бях почти на върха на най-високата кула на замъка.Кацнах там и се загърнах с крилете си.Но какво....?Бяха изцяло черни.Също като на демоните.Нито следа от бяло по тях.Няколко сълзи се търкулнаха по бузата ми .
Не можех да живея тук.Това сигурно беше кошмар.Всеки момент щях да се събудя в стаята ми при семейството ми.В човешкия свят.Нямаше да живея тук.Връщам се на Земята.Каквото ще да става.
Полетях към стаята си.Дракона спеше на тревата.
Трябваше да си събера багажа час по-скоро.Кацнах на балкона.Влязох в стаята.Изкарах всички дрехи от гардероба и ги разпръснах на леглото.Взех един куфар и натъпках само най-важното вътре .Усетих нечие присъствие в стаята ми.Обърнах се към огледалото и осъзнах че само съм си съобразила. Затворих куфара.В този момент дръжката на вратата се отвори и пазителят ми влезе с цялото си великолепие вътре.По дяволите.Той ме хвана за китките и ме закова за стената:
-Ти си глупачка Сара.Глупачка си да мислиш че не те обичам.Напротив.Обожавам те.
Отблъснах го от мен :
-Тогава защо си с друга?Защо преспа с нея?Защо Джейкъб?
Без да каже нищо ,той ме хвана и ме захвърли на леглото.В яростта си му скъсах потника, а той разкъса моя.Целуваше ме като подивяло животно.Всички дрехи ,чаршафи и други неща се озоваха на пода.
Така три часа и половина не се отделихме един от друг дори за миг.