"Небесна наследница"

Глава 22

Да си ангел с огромн криле и да ти се иска да ги счупиш.
Да,това ми се искаше да направя.Колкото и могъща да бях всъщност,нямах силата да управлявам себе си,какво остава цялото кралство.Всичко беше непосилна задача за мен.Джейкъб ме подлудяваше ,майка ми постоянно пращаше верните си кучета след мен,а Сапфира я нямаше.Беше далеч от мен.
Излязох от балкона и литнах нагоре.Трябваше да се освежа.
Навън беше топло .От време на време виждах по някой ангел в небето,но те просто ме подминаваха.Никакви поздрави.Просто ме подминаваха.
Щом се изморих да летя,кацнах на една поляна и започнах да вървя.Около мен имаше безброй цветя.Изведнъж сянката на големи криле се озова над мен и едва не ме изплаши.
Джейкъб кацна плавно на земята.Погледна ме в очите:
-Не знам как си излязла,но...майка ти искаше да поговори с теб.
-Не искам да говоря с никого.Оставете ме да дишам.
Излетях нагоре,но той отново препречи пътя ми.
-Имам нареждане от майка ти да...
-"Имам нареждане ,имам нареждане ,майка ти ми заповяда,беше наредено да те пазя"....защо поне веднъж не каза че си тук заради нас?
Приземихме се и той огледа крилата ми;
-Сара,не мога да си позволя да те обикна.Не е по правилата.
-Ами сестрата на Верон?Да спи с брат си също не е било по правилата,но въпреки това го е направила.Каква е разликата между нас,Джейкъб?
-Ти си принцеса.Аз съм ангел,чиято задача е да те опази жива и да бъде неотлъчно до теб.
Вече ми идеше да го фрасна:
-Защо не ми каза че си Падналия?
Той застина.Размърда леко дясното си крило и рече:
-Кой ти каза това?
-Няма значение.Предизвикал си Леон.Защо?
-Бях млад.И глупав.Това е .
-Не намирам много разлика в момента.
Ускорих крачката си :
-Искам да посетя семейството си.Истинското.
-Това тук е семейството ти.
Рязко се обърнах и вятърът,който създадох с крилата си,накара цветята около мен да клюмнал до земята,а Джейк почти не падна.
-Мислиш че някога ще сметна това нещо за мой дом?Ще свикна ли някога с мисълта,че съм била част от друг свят,за който никой не подозира?Че тези,които са ме отгледали от бебе...всъщност не са били мое семейство.
Усетих напрежение в краката.Крилете ми започнаха да треперят.Издигнах се нависоко и рекох на Джейкъб:
-Ти обичаш нарежданията-ето ти едно тогава-той се издигна на едно ниво с мен-Върви в замъка и кажи на майка ми че ще се върна когато аз реша.Ако някой посмее да дойде и да ме търси-ще го убия намига.
С един размах на крилете се изстрелях  нагоре и тръгнах към пещерата на Сапфира.Трябваше да говоря с нея спешно.Нещо ме подлудяваше.Нещо ме караше да крещя и да унищожавам.
Трябваше да стигна до Дивия връх.Където и да беше това.Кацнах на едно дърво и затворих очи.Задърпах невидимата нишка помежду ни със Сапфира  и я помолих да ми даде указания .
Щом се свързах с нея,нова доза енергия ме заля.
-Най-накрая да намериш време за мен,демонска принцесо.Започна да ми липсва компанията ти.
-Къде се намираш?
-Лети на север.След няколко мили ще видиш поле от розови цветя.Обърни се надясно и ще видиш заснежения връх.Там съм.
-Ще летя възможно най-бързо.
Като казах възможно най-бързо,най-интересното нещо беше че от бързината си,наоколо всичко изглеждаше размазано.Щом видях полето от розови цветя,се насочих към върха.Там,в пещера голяма колкото да побере още два дракона,Сапфира беше направила свое гнездо.
Кацнах пред нея и тя ме огледа:
-Не се грижат добре за теб,това ли да разбирам?
Кимнах и и рекох:
-Искам да се върна на земята.Това не е домът ми.
Тя повдигна мощната си опашка и я удари в земята:
-Не говори глупости.Ти си у дома.Онова място беше просто спасителна вратичка.
-Защо точно Джейкъб бе избран да ме занесе там?Защо той вечно е неотлъчно до мен?
-Той е най-предания ангел на майка ти и дори е спряган за владетел на ангелското простолюдие.Майка ти е просто една фигура,която трябва да управлява както обикновените,така и нисшите ангели.За съжаление обаче,тя остави това в ръцете на Джейк и още няколко ангела.
-Защо си тук?
-Исках малко почивка.А и съм заета с още нещо.
В следващия момент от пръчките около нея се показа малко люспесто черно животинче.
-Дракон...