"Небесна наследница"

Глава 25

Няколко дни след това,двамата с Джейк излязохме за да се раздвижат крилете му.Все още с бинтовете си ,той едва ходеше.Раните по гърдите му бяха зарастнали,ала беше слаб.
Разхождахме се в градината ,а Алия вървеше редом с нас.Разказах му за малкото драконче,което Сапфира заведе някъде далеч оттук.Той просто ме слушаше и не ме прекъсваше.Както си вървяхме,изведнъж той се строполи на земята,падайки на здравото си крило.
-Джейк!
Той се преви от болка.
-Господи,боли!
Няколко стражи дойдоха до нас и ми помогнаха да го върнем обратно в стаята му ,където вече го чакаше майка ми заедно с двама лечители.Тя ме изгледа странно и ми нареди да си отида в стаята или просто да съм някъде по-далеч от Джейк.
Раздразних се от това,но тя беше кралицата.Колкото и да исках да остана при Джейкъб,не можех да се противопоставя на майка ми.Майка ми.Какво говоря?Въобще имах ли истинска майка ?
Дали тази,отгледала ме на земята е била по-добрата от тази тук?Ами човешкия ми баща?
Влязох в стаята си и се метнах на леглото.Сапфира ми липсваше толкова много.
Исках да я видя,да и споделя какво ми е.Но тя имаше друго задължение.Трябваше да се грижи за друг.
Неусетно след това съм заспала,събуждайки се чак вечерта.Огледах се и съзрях бели криле в небето.Помислих,че са на Джейк,но се оказа че е друг ангел,навярно дошъл за да ме провери.Излязох и тръгнах към лечебницата.Всички спяха.Опитвах се да бъда тиха,ала обувките ми не го позволиха.Щом най-накрая достигнах стаята на Джейк,влязох вътре и заварих една сестра да превързва наново крилото му.Той беше бял като платно...сякаш нямаше живот в него.
-Какво става тук?
Тя се отдръпна от него,поклони ми се и рече :
-Принцесо,пазителят е много зле.Оказа се,че има някаква отрова в раните на крилото му.Не знаем как е станало това.Той...не е сигурно дали ще успее да запази крилата си.
Кръвта ми кипна.В този момент огромна сянка закри лицето на момичето.Усетих как черните ми криле се разстилат по пода и дори перата настръхват.Тя ме погледна умилително и падна на колене :
-Моля ви господарке,не ме наранявайте!
Докоснах я по рамото:
-Никога не бих те наранила.Обясни ми каква е тази отрова.
Излязохме навън и момичето започна да говори:
-Това е древна отрова на прах,с която демоните още от преди векове си служат.Убива бавно,много бавно,ала болките са ужасяващи.
-Има ли нещо като противоотрова?
Тя погледна към небето:
-Говореше се,че някъде на запад в земята на демоните Оредон има една вещица,чиито кости били по-стари от света.Нито ангелска,нито демонска кръв тече във вените и.Вместо това тече сребро.
-Сребро?
-Точно така.Тя сама управлява границите си ,и за да  влезеш в дома и се налага да си хитър и находчив.
-Колко далече живее тази вещица?
-Пет дни пеш.Три или може би два и половина  летене.
-Значи не е толкова далеч.Добре,благодаря ти.Сега отиди да починеш.
Тя отново се поклони и се изниза бързо.
Върнах се при Джейкъб и отново легнах до него.Той леко отвори очи:
-Сара,подай ми вода.
Отдавна не бях чувала някой да ме нарича така.Взех една чаша,оставена на масичката до него и му помогнах да се изправи.И двете му крила бяха закачени с въжета към тавана.Гледайки го,сякаш умирах отвътре.От всички тук в този замък,най-близък ми бе той.Нямах намерение да го изгубя.
Слес като изпи две чаши наведнъж ,той отново заспа.Останах при него същата нощ,а на другия ден щях да извикам Сапфира до двореца.Щях да стигна много по-бързо до вещицата ако бях с нея.А и нямах време за губене.
Оставаше един проблем -как щях да кажа на майка ми?Тя нямаше да ме пусне.Не,изобщо дори нямаше да ми позволи да изляза от двореца.
Но кой ли щеше да я пита изобщо?
На другата сутрин се събудих преди да е пукнала зората и излетях до моята стая.Ако майка ми ме завареше при Джейк отново ,вече сигурно щях да бъда наказана.Леле,наказана на 19.Колко смешно звучи.
Преоблякох се набързо и седнах на балкона.Замислих се за Сапфира и след секунди тя ми отговори.
"Какво си намислила Сара?"
"Джейкъб е в опасност.Може да загуби крилете си .Трябва да дойдеш до двореца възможно най-бързо."
"Ами бебето?Няма на кого да го оставя."
"Доведи го.Зая ще се грижи добре за него"
"Надявам се да знаеш какво правиш"
Истината беше че изобщо не знаех какво правя .Нито знаех къде с точност се намира тази вещица,нито имах план как ще я намерим.А и да не говорим,че трябваше да вляза в земите на демоните.Леон и баща му сигурно щяха веднага да разберат,че сме на тяхна територия.Но изобщо не ме интересуваше дали щях да се окажа в опасност-животът на Джейкъб беше най-важен.
Към обед,Сапфира кацна под балкона ми заедно с дракончето.Удивително,малкото същество вече летеше съвсем само и беше пораснало още повече.Сапфира и заръча да бъде внимателна и и обеща да се върне до  няколко дни.Приготвих всичко,което ми беше нужно.Качих се на гърба на дракона, а тя отново рече:
-Надявам се,че знаеш какво правиш.Там където мислиш да отидеш е пълно с долни твари,някои от които по-страшни от змея на Леон.
Излетяхме от балкона ми и щом се озовахме сред облаците,аз рекох:
-Не е бил толкова ужасяващ щом  си се поддала на...
Остро ръмжене от нейна страна.Знак,че трябва да замълча.
-Ти нищо не знаеш,Сара.
Е,така да бъде.